Сега ми предстои чакане, каза си Пенг, облегна се на уличния стълб и започна да преглежда кадрите, запечатани в паметта на цифровата камера. Повечето от тях бяха безполезни, но няколко бяха успели да хванат Килкъни и азиатката. Избра два — единият на жената във фас, а другият в профил — след което ги прехвърли в мобилния си телефон с помощта на тънък оптически кабел. Секунда по-късно снимките се появиха в централния компютър на посолството на КНР на авеню „Кънектикът“, който автоматично зареди програмата за лицева идентификация.
Килкъни и Тао се спуснаха един етаж по-долу и използваха личните си карти за достъп до тунела, който водеше към Белия дом. На контролния пункт от другата страна ги чакаше слаб мъж с посребрена коса и безупречен костюм. Това беше директорът на ЦРУ Джаксън Барнет.
— Открил си истинска бомба, Нолън — стисна ръката му той. — Насам…
Обърна се и ги поведе през подземния лабиринт, който заемаше почти цялата площ под резиденцията на държавния глава. Не след дълго влязоха в специално охранявана ситуационна зала. Около масата седяха пет души, от които Килкъни разпозна само Дарси Оутс, която беше виждал по телевизията. Тя изпълняваше длъжността съветник на президента по въпросите на националната сигурност и по единодушното мнение на привържениците и противниците на действащата администрация беше най-блестящата фигура в президентския екип, която след време със сигурност ще се превърне в претендент за най-високия пост в страната. Барнет я поздрави с леко кимане.
— Да започваме, господа — подхвърли Оутс и тихите разговори около масата от масивен кафяв дъб моментално се прекратиха. — Мисля, че е редно да започнем с представянето…
Вляво от Оутс седяха Бен Ковалковски от НРС, Тим Хешъл от Командването на космическите войски, Линда Риърсън и Фред Джизъп от НАСА. Барнет, Тао и Килкъни се настаниха отдясно, а директорът на ФБР Итън Макрай остана на мястото си срещу председателското място на Оутс.
— Целта на това съвещание е преглед и анализ на инцидента с космическата совалка „Либърти“ — започна Оутс.
— Моите хора все още търсят причината за този инцидент — веднага се обади Риърсън. — Тече мащабно разследване, но нека не забравяме, че от инцидента са изминали само два дни. Все още е рано да се правят заключения.
Директорката на НАСА изглеждаше зле; явно, кризисната ситуация ѝ се беше отразила. Джизъп кимна в знак на съгласие. Тъмните торбички под очите му свидетелстваха за почти пълната липса на сън след загубата на „Либърти“.
— Високо ценя усилията на НАСА, насочени към задълбочено разследване на инцидента, но нека не се прекъсваме — невъзмутимо продължи Оутс. — Разполагаме с нови доказателства, които сочат по-скоро умисъл, отколкото нещастно стечение на обстоятелствата. Ако те се окажат верни, нещата опират до националната сигурност и всичко, което ни предстои да обсъдим в тази зала, попада под действието на Закона за държавната тайна. Моля, директор Барнет…
Барнет избърса очилата си с кърпичка, стана и пристъпи към големия монитор на стената.
— Ще видите кадрите, които сътрудникът ми, господин Килкъни, е получил вчера — започна с меко южняшко наречие той. — Предполагам, че ще ги определите като твърде обезпокоителни, както ги възприех аз. Клипът е съвсем кратък, затова ще ви помоля да оставите въпросите си за по-късно.
Осветлението загасна и на монитора се появи звездното небе, на фона на което бавно се въртеше тъмен на цвят космически обект. Най-отдолу на кадъра се виждаше част от бял астронавтски шлем. Килкъни, гледал вече клипа няколко пъти, предпочете да насочи вниманието си към реакцията на присъстващите. Джизъп явно се разстрои от гласовете на екипажа на „Либърти“ — гласове на хора, които бяха негови приятели и които, уви, вече бяха мъртви. Клипът свърши и осветлението се включи.
— От… Откъде се сдобихте с всичко това? — заекна той.
— Това е част от единствената добра новина, която мога да ви предложа — отвърна Барнет. — От клипа ясно се вижда, че по време на нападението астронавт Пит Уошъбау се намира извън совалката. По тази причина оцелява и след титанични усилия успява да се добере до Международната космическа станция.
— Юначага! — възкликна с широка усмивка Джизъп, след което се обърна към Килкъни: — А защо Пит ви е изпратил тези кадри?