— Изпрати ми ги Келси Нютън — поясни Нолън.
— Коя? — присви очи Ковалковски.
— Доктор Нютън е член на екипажа на МКС — отговори Риърдън.
— И годеница на сътрудника ми — добави Барнет. — След успешната акция по спасяването на Уошъбау тя и останалите членове на екипажа правилно оценяват опасността на ситуацията, в която се намират, и търсят безопасен начин да ни уведомят за ужасния ход на събитията. Макар че не е наш служител, господин Килкъни поддържа делови отношения с нашето ведомство, които до този момент са доказано полезни.
— Не мога да разбера защо някой би атакувал нашата совалка — промърмори Риърсън. — И как точно го е направил…
— Втората част на въпроса ви има лесен отговор — подхвърли Ковалковски. — Междузвездни войни…
— Моля?
— Така го наричаха по времето на Рейгън… После го прекръстиха на Система за космическа защита, но независимо от името идеята си остана същата… Всички концепции за противоракетна защита включват наличието на базирани в космическото пространство оръжия — независимо дали става въпрос за енергийни лъчи или оръжия с кинетично действие.
— Нима искате да кажете, че „Либърти“ е била свалена от американска противоракетна система? — гневно попита Риърсън.
— Съединените щати не са задействали под никаква форма система за противоракетна защита — отсече Оутс. — Нито пък правителството е давало разрешение за изпитания на такава. Всичко това означава, че отговорът на въпроса ви е твърдо НЕ, госпожице Риърсън. САЩ не са свалили „Либърти“!
— Не исках да ви внуша такова нещо, госпожице — обади се и Ковалковски. — Исках само да посоча, че виновник за трагедията е някакъв механизъм с подобна конструкция. Но на практика нямам представа кой е натиснал спусъка…
— Келси е убедена, че става въпрос за енергиен лъч, най-вероятно лазер — подхвърли Килкъни. — Ще отговоря на първия ви въпрос, госпожице Риърсън: основната цел на извършителя не е била совалката, а комуникационния спътник. Поне в началото…
— Мамка му! — избоботи Джизъп, неспособен да се овладее.
— Бихте ли пояснили? — подозрително го изгледа Ковалковски, без да обръща внимание на невъздържаността на Джизъп.
— Разбира се — кимна Килкъни, направи кратка справка с бележките си и натисна времевия бутон на компютъра, свързан с монитора на стената. На екрана бавно изплува повредената странична част на спътника.
— Това е видял Уошъбау в момента, в който са прибрали комуникационния сателит. Обърнете внимание на факта, че резервоарът е двустранно пробит, а дупките са точно една срещу друга. Изключено е причината за това да е умора на метала или взрив вътре в резервоара — както се случи при „Аполо-13“. Нещо е прогорило дупките в стените му и е предизвикало експлозията.
— Доктор Нютън е уважаван физик — добави Барнет. — И тази снимка е била напълно достатъчна, за да я убеди, че спътникът е бил атакуван с енергиен лъч. А това, което се вижда върху корпуса на „Либърти“, само засилва нейното убеждение.
— Значи „Либърти“ е била атакувана, защото сме я изпратили да прибере спътника — заключи Джизъп.
— Това е най-вероятното предположение — кимна Килкъни.
— Което логично повдига въпроса за пробив в системата за сигурност — каза Барнет.
— В какъв смисъл? — обади се Тао. — Всички знаеха, че совалката ще изстреля в орбита този комуникационен спътник. А CNN го предаваше на живо!
— О, извинявай, Роксан — сепна се Барнет. — Забравих, че ти и Нолън не сте информирани за истинското предназначение на този спътник. Полковник, ще ни окажете ли честта?
— Това, което сте гледали по телевизията, беше нашата официална версия, госпожо — започна Ковалковски. — На практика „Либърти“ вдигна в орбита разузнавателен спътник от ново поколение, наречен „Окълъс“. Целта на тази програма е смяната на птичките от системата „Лакрос“, които използват радарно изображение. А поради факта че въпросната програма е строго секретна, прибягваме до изстрелването на новите спътници успоредно с комерсиалните, които космическите совалки изпълняват по договор с фирмата „ЗитаКом“. Между другото същата фирма произвежда и нашите спътници…
— Удобно — подхвърли Килкъни.
— И двете страни печелят — изгледа го Ковалковски.
— Това означава, че има изтичане на информация — подхвърли Тао и се обърна да погледне Барнет, който само кимна с глава.
— Колко души знаеха за тайната операция по изстрелването, полковник? — попита Оутс.