Килкъни ѝ предложи вечеря като компенсация за труда, но тя отказа, макар и с известно колебание. Този червенокос младеж имаше приятно излъчване и се държеше мило. На практика беше изморена и единственото ѝ желание беше да се прибере у дома, да съблече униформата и да вземе един продължителен хладен душ.
Отби от магистралата в района на Шилоу и се насочи към телефонната кабина в близост до някаква бензиностанция.
— Ало? — прозвуча гласът на Моу.
— Имам информация за вас.
— Слушам.
Тагърт описа посещението на двамата консултанти от НАСА и желанието им да получат информация за повредени спътници.
— Посочиха ли ги поименно? — попита Моу.
— Не. Останах с впечатлението, че става въпрос за по-общо разследване. Хората от НАСА са доста разтърсени от инцидента с „Либърти“ и очевидно искат да разберат дали сблъсъците с космически отпадъци са по-чести от това, което предлага статистиката.
— Риболов, значи…
— Вероятно. Обаждам ви се, защото в списъка, който им предадох, присъстват много от сателитите, които сме обсъждали в миналото. И реших, че бихте желали да се запознаете с този факт.
— Дайте ми имената на тези хора и името на хотела, в който са отседнали.
— Нолън Килкъни и Роксан Тао. Отседнали са в „Хаят“, близо до Капитолийския хълм.
Тагърт прекъсна връзката и тръгна обратно към колата си. Помисли си, че няма да е зле да използва следващия чек за една хубава ваканция.
— Как са нещата в любимата столица? — попита Грин.
В слушалката се долавяше някакво парче на „Уайт Страйпс“, което гърмеше в апартамента.
— Жега и прах — промърмори Килкъни. — Вече разбирам защо политиците масово се изнасят оттук по това време на годината.
— А такива като теб ги оставят на комарите, а?
— Абсолютно. Слушай, имам една база данни, която искам да аутопсираш…
— Целият съм твой, както е казал безсмъртният Ленърд Коен. Какво си докопал?
— Ще го откриеш в текстови файл със заглавие „Орбитално проучване“. Намира се в моята директория и е обозначен за пряк достъп от твоя страна. Представлява огромен информационен блок за всички апарати, които са в орбита от средата на 90-те насам. От теб се иска да съставиш един общ модел.
— За колко обекта говорим?
— Около десет хиляди във всеки един момент. Почти всички са спътници с предсказуеми орбити.
— Нищо особено. Какво трябва да търся?
— Започни с „Либърти“ и изстреляния от нея спътник. Отбелязал съм точното време и място на двете нападения. Търсим спътник с чиста видимост към тях в указаното време. Аз направих някакви груби геометрични изчисления, но разчитам на твоите математически умения, за да се получи нещо наистина точно.
В слушалката се долови забързаното почукване на клавиатура.
— Аха — разсеяно промърмори Грин, очевидно вторачен в бележките на Килкъни върху екрана на компютъра си. — Ако в орбита наистина се намират десет хиляди обекта, а ние разполагаме само с две референтни точки, ще се получи един доста внушителен списък…
— В момента двамата с Роксан се опитваме да го посъкратим, но все отнякъде трябва да започнем, нали?
24
Джахуан, Китай
13 август
— Пожелали сте да ме видите, другарю министър? — почтително се поклони от прага на кабинета Хуанг.
— Наистина е така, сядай.
Тиан се приведе напред и опря лакти в бюрото. Докато сядаше на посочения стол, Хуанг забеляза, че очите на министъра не се отделят от някакви снимки в разтворената папка пред него. Остана така известно време, после въздъхна и тялото му се върна в нормално положение.
— Видя ли това? — попита той и завъртя една от снимките към него.
Хуанг я погледна и кимна с глава.
— Жената, с която Килкъни се е срещнал във Вашингтон. Идентифицирана ли е?
— Да — отвърна Тиан и плъзна втората снимка по посока на госта си. На нея беше същата жена, но без изтънченото и очевидно скъпо облекло, което носеше на първата снимка.
— Почти две години я търсим. Казва се Чен Мей Ю, или това е името, под което ни е известна. Присъствието ѝ във Вашингтон потвърждава подозренията ни, че е секретен сътрудник на ЦРУ — при това от най-добрите — все още не сме се възстановили от щетите, които понесохме благодарение на нея.
— Трябва ли да вземем някакви мерки?
— Няма да е по правилата на играта — поклати глава Тиан. — Но след като вече знаем къде се намира…