— За какъв обем на капитали говорим? — попита Килкъни.
— Този обем непрекъснато варира, както е на фондовата борса. В края на 90-те капацитетът на бранша като цяло възлиза на около един милиард и триста милиона долара и това позволява покритие от около 400 милиона за всеки отделен сателит. Но след зачестилите аварии със спътници напоследък и най-вече след 11 септември парите започнаха да изтичат от нашия бранш. В момента застрахователният ни капацитет е едва 50 процента от това, което беше преди десет години, а премиите на някои застрахователи се увеличиха с 50-75 процента.
— Дали една совалка струва два милиарда долара? — попита Килкъни.
— Предполагам — кимна Флийтуд. — Но когато става въпрос за флотилията от космически совалки и спътници с военно предназначение, правителството на САЩ прибягва до самозастраховане. Нашият бранш покрива само търговските товари.
— Като например спътника на „ЗитаКом“ — подхвърли Тао.
Флийтуд кимна и продължи:
— Не знам как ще се отрази това върху становището на НАСА по отношение на търговските товари. Те прекратиха приемането им още през 86-та, след катастрофата с „Чалънджър“, а го възобновиха едва след изграждането на МКС, при това в много ограничен мащаб. От наша гледна точка в качеството на застраховател тепърва ще се реши дали загубата на „ЗитаКом“ попада в категорията на осигурените космически товари.
Килкъни хвърли кос поглед към Тао, след което отново насочи вниманието си към домакина.
— Но вие не можете да изпратите в Космоса своите експерти за оценка на щетите, нали така?
— Имам известни разсъждения по тази тема, но за момента предпочитам да не ги споделям — засмя се Флийтуд. — Моля, продължавайте…
— Предполагам, че проверявате всички контакти между спътника и наземния контрол…
— Точно така. В повечето случаи поддържаме своя връзка със спътника, която, макар и частична, може да ни информира за евентуален проблем в комуникационната система. Някои спътници имат проблем с дефекти в системата за контрол, на други слънчевите панели се износват прекалено бързо. По отношение на „ЗитаКом“ можем да извършим само кратки телеметрични измервания за времето непосредствено преди замлъкването му…
— Мисля, че с това стигаме до причината за присъствието ни тук — кимна Килкъни. — Интересува ни информацията за други спътници с подобни проблеми, с която вероятно разполагате… Да речем, за един период от десет години насам…
— Какво по-точно ви интересува? — погледна го с интерес Флийтуд.
— Някои отговорни фактори в НАСА смятат, че „Либърти“ е била улучена от микрометеорит или от отломка със земен произход. А ние търсим по-конкретни данни, за да установим същността на проблема.
— Разбирам — промърмори домакинът, но от изражението му личеше, че приема обяснението с доста резерви. Орбиталните сблъсъци бяха един от рисковете, които се оценяват от застрахователните компании.
— Ето ви спецификациите — добави Тао и му подаде един лист.
Флийтуд хвърли бегъл поглед върху написаното и Кимна с глава:
— Това не би трябвало да е проблем. Надявам се, че ще споделите с нас резултатите от проучването си. Винаги проявяваме интерес към информация, която ще ни помогне да определим степента на риска…
Ернст Унгер влезе в помещението с небрежна походка и дружелюбна усмивка на обветреното си лице. Беше дребен, но жилав мъж, който обичаше да катери планините при всяка открила се възможност. Имаше тъмни очи и чуплива, гарвановочерна коса.
— Добър ден, Аманда — топло подхвърли той. В речта му изобщо не се долавяше немски акцент.
— О, Ернст, стари негоднико! — кокетно се усмихна служителката на рецепцията. — Къде се губиш?
— Никъде не се губя — влезе в тон Унгер. — Просто ми се е паднал един тираничен работодател, който не ми позволява редовно да се радвам на красотата ти.
— Ах ти, сладкодумен омайник! — засмя се момичето. — Казвай какво те води насам.
— Работа, както обикновено. Бях наблизо и реших да се отбия да поздравя Девън, но виждам, че има посетители…
— Да, в момента провежда среща с двама американци. Нещо спешно. Не знам колко време ще продължи, но Девън ми нареди да отменя всичките му ангажименти за следобеда.
— Разбирам — кимна Унгер. — Нищо важно, просто исках да му кажа здрасти. Кажи му, че съм идвал…
— С удоволствие, хубавецо.
Унгер си тръгна, а Аманда започна да набира краткото послание в електронната поща на Флийтуд. Напуснал сградата, посетителят извървя стотина метра по тротоара на Лайм стрийт и хлътна в купето на едно БМВ Х5. От мястото си на предната седалка имаше отлична видимост към колата на посолството, която беше докарала гостите на Флийтуд.