— Не го споделих… Беше… Беше… немислимо…
Какво правят тези глупаци, за Бога?!, слисано се запита Унгер, видял как гангстерите под наем се придвижват към бараката с пистолети в ръце.
Обърна се и пусна един куршум в радиатора на дипломатическата „Краун Виктория“, после стори същото и в двете гуми от лявата страна. Колата клекна, а под нея се появи локвичка охладителна течност. Повтори упражнението и с очуканото жигули на Задкин, после предпазливо тръгна към задната част на къщата.
Пенг се добра до полянката пред къщата точно в момента, в който гангстерите откриха огън. Не успя да определи дали раниха Тао, но определено го сториха по отношение на стареца, който изскочи на прага зад нея. Видя как мъжът, който следеше Килкъни в Лондон, елиминира автомобилите пред къщата, а след това тръгва да я заобикаля.
Килкъни трябва да е близо до истината, съобрази Пенг. Което означава, че моето разследване не бива да спира дотук.
Ръката му изчезна под разкопчаното яке и се появи отново, стиснала пистолет.
Тао затвори вратата с отмерен ритник и пъргаво пропълзя към Килкъни.
— Как е той?
— Зле. Видя ли нещо навън?
— Нищо — поклати глава тя.
Очите на Килкъни бързо обходиха работилницата.
— Тези типове са тук заради нас. Трябва ни оръжие!
— Пушка… — дрезгаво прошепна Задкин и ръката му махна към стената в дъното. — В шкафа…
— Поеми го! — извика Килкъни, изчака ръцете на Тао да обхванат главата и раменете на ранения, след което скочи на крака и се огледа. Шкафът в дъното се оказа заключен с масивен катинар, но той грабна една щанга от работната маса и го изтръгна от пантите му. Извади отвътре пушката в протъркан кожен калъф и я сложи на пода. Оказа се стара карабина „Токарьов СВТ40“ — от тези, които са били на въоръжение през Втората световна война.
— Дано да действа тая антика! — процеди през стиснати зъби Килкъни, извади пушката от калъфа и бързо я огледа. Оказа се, че оръжието е наскоро реставрирано и изглежда като ново. Единствено дълбоките драскотини по дървения приклад свидетелстваха за възрастта му. Пръстите му сръчно заредиха магазина, който побираше десет патрона, затвориха го и вкараха първия от тях в цевта.
Унгер описа широк кръг около дачата, стиснал с две ръце пистолета пред себе си. Надникна иззад ъгъла и видя Стефан и Юрг, които предпазливо се придвижваха към бараката.
Проклети руски идиоти!, кипна той. Беше запалил къщата на Задкин с идеята да подмами Килкъни и Тао на открито, където спокойно да ги ликвидира. Но тъпите наемници бяха открили стрелба, без да мислят, премахвайки елемента изненада и давайки възможност на жертвите да потърсят укритие. Разбира се, никой нямаше представа какво има в бараката на възрастния инженер.
Като използваше прикритието на дърветата, Унгер бързо се придвижи напред и стигна до задната стена на гаража.
Тук земята беше изровена и единственото, което се виждаше през прозореца, беше част от тавана. Направи му впечатление, че прозорецът е открехнат, а растителността под него изглеждаше недокосната.
Слава Богу, че не са успели да избягат!
Стефан се приведе и пробяга под счупеното стъкло на вратата. Под подметките на маратонките му изхрущяха натрошени парченца. Залепил гръб за стената, той се обърна и направи знак на партньора си. Юрг напусна прикритието на къщата, стрелна се напред и заби крак в дървената рамка. Пантите жално изскърцаха и старата врата хлътна навътре.
Килкъни долови хрущенето на счупените стъкла и светкавично насочи старата карабина към вратата. В отвора се появиха две фигури. Едната приклекна и насочи оръжието си надясно, а втората остана права зад нея, покривайки лявата част на помещението. Първият изстрел на Килкъни улучи клекналия точно между очите, но после шейсет и шест годишната старица в ръцете му изведнъж засече. Вторият нападател светкавично се извъртя и стреля два пъти.
Килкъни видя пламъчетата, излитащи от дулото на пистолета, но не усети нищо. После мъжът в рамката изведнъж рухна на една страна, сякаш подсечен от невидима сила.
— Нолън? — долетя гласът на Тао.
— Добре съм — отвърна с треперещ глас Килкъни, без изобщо да вярва на това, което каза.
— Scheisse! — сподавено изруга Унгер, ясно доловил звуците от разбитата врата, последвани от четири изстрела.
Юрг и Стефан бяха въоръжени с пистолети като неговия, също снабдени със заглушители. Което означаваше, че беше чул стрелба от страна на противника.