Придвижвайки се значително по-пъргаво отпреди, той се върна по стъпките си и потъна в гората, без да изпуска бараката от очи.
Задкин лежеше в ръцете на Тао и почти не дишаше. Беше ясно, че умира.
Труповете на двамата бандити лежаха един върху друг на прага. Килкъни предпазливо се насочи към тях. От мястото си виждаше малка част от двора, която беше абсолютно пуста. До слуха му долиташе единствено тихото бумтене на огъня, който поглъщаше къщата на Задкин. Зад прозорците играеха оранжеви пламъци, от покрива се издигаше плътен облак черен дим.
Протегна ръка и взе пистолета на единия от нападателите, развинти заглушителя и го тикна под колана си. Стори същото и с другия, а после набързо претърси джобовете им. Както очакваше, в тях откри и няколко резервни пълнителя. Прибра ги и пропълзя обратно към Тао, която продължаваше да крепи главата на Задкин.
— Мисля, че не му остава много — тихо промълви тя.
— Знам — отвърна Килкъни и ѝ подаде пистолета заедно с един пълнител. — Вземи. Ще отида да огледам навън и да потърся шофьора. Това момче ни спаси живота. Ако е чисто, ще се върнем с колата.
Тао пое оръжието с леко кимане, а той се обърна и безшумно се плъзна навън.
Унгер видя как Килкъни прескача труповете на убитите руснаци и излиза навън с един от пистолетите им, който държеше професионално с две ръце. Приведената му фигура се стрелна между дърветата и се насочи към колата пред горящата къща. Германецът пое успоредно с него, внимавайки да не напуска прикритието на шубраците.
Пенг остана на място, дишайки бавно и спокойно. Мъжът, който беше следил Килкъни в Лондон, мина на метър от него, без да отделя поглед от жертвата си. Така и не забеляза очите, които го следяха изпод кичестите клони на близката ела.
Какво става, по дяволите?!, объркано се запита Килкъни, когато очите му се спряха върху мъртвия шофьор. Лицето на младежа се беше превърнало в кървава пихтия от изстрел, който очевидно е бил произведен от упор. Обляната с кръв книга в скута му свидетелстваше, че е бил изненадан.
След като не си бил ти, кой, за Бога, се намеси в решителния момент и ми спаси задника?
После тръсна глава да прогони ненужните въпроси и се съсредоточи върху непосредствените неща. Първото беше да направи кратък оглед на пространството около колата, за да провери дали двамата нападатели са действали сами, или имат и подкрепление. Не видя нищо, освен дърветата наоколо. Без да сваля очи от гората, той плъзна ръка през спуснатото стъкло и опипа сакото на шофьора. В десния вътрешен джоб откри това, което му трябва — мобилен телефон.
— Никита — прошепна в радиостанцията си Унгер. — Докарай колата.
— Слушам — отвърна шофьорът.
Килкъни долови пропукването на чакъла под гумите и се просна по корем до дипломатическата кола. Очите му уловиха неясния силует на автомобил, който бавно се приближаваше по алеята, а миг по-късно и някакво движение между дърветата вдясно. Завъртя се и вдигна оръжието. В мерника му попадна фигурата на мъж с тъмни коси и пистолет в ръка, който тичаше на зигзаг между дърветата, по посока на приближаващата се кола. Натисна спусъка. Ръката му помръдна от неочаквано силния откат, а изскочилата от затвора месингова гилза описа висок кръг над главата му.
Куршумът се заби в ствола на някаква бреза. Мъжът отговори на стрелбата. Прицелът му явно беше далеч по-точен, защото куршумите се забиха в задната част на колата, а единият строши стопа на сантиметри от главата му. Докато правеше странично кълбо, търсейки прикритието на задното колело, Килкъни ясно долови изстрелите, разнесли се от противоположния край на парцела.
Първите два куршума се забиха в ствола на вековния бор вляво от Унгер. Те не бяха изстреляни от Килкъни, чиято позиция зад колата изключваше подобна траектория. Германецът извърна глава и видя пламъчето на трети изстрел в гората зад гърба си. После изпита усещането, че някой забива метална кука за месо в лявото му рамо и силно го дърпа назад. Куршумът попадна под ключицата, раздроби раменната става и излетя навън. Парещата болка моментално парализира цялата лява част на тялото му, а от устата му излетя сподавен стон.
Възстановил равновесието си, той насочи пистолета си към мястото на стрелбата, но не видя нищо. Очите му се насълзиха, протегнатата му ръка с оръжието започна да трепери. Това бяха първите симптоми на шока. В съзнанието му се оформи една-единствена мисъл: Килкъни!
Зад ствола се мярна някаква сянка, вероятно човешка глава. Унгер си даде сметка, че ако местата им са разменени, той положително би използвал паузата в двубоя, за да заема доминираща позиция. Изстреля един куршум по посока на дипломатическата кола, за да възстанови баланса. Задното стъкло се пръсна на дребни късчета. Никита почти стигна до малката кръгла площадка в края на алеята. Продължавайки да стреля напосоки, Унгер се втурна към тъмносивия мерцедес.