— Имате кодирана връзка с Ксиюан — оживя репродукторът на масата.
Екранът светна и върху него в естествен ръст се появи фигурата на директора на отдела Хуанг Дзанфу.
— Другарю директор — почтително се поклони Пенг.
— Запознах се с доклада ти — започна без предисловия Хуанг. — И в светлината на това, което научих от него, следващата ти мисия ще бъде десет години принудителен труд в някой от лагерите на Западните провинции, мислено добави Пенг.
— Какво знаеш за убития Задкин?
— О, само това, което прочетох в информационните масиви на посолството — отвърна малко объркано Пенг. — Старши инженер, заемал редица отговорни постове в руската космическа програма, понастоящем пенсионер.
— Бил е уволнен, малко след като са му възложили задачата да ръководи свалянето на космическата станция „Мир“. В хода на операцията става нещо и станцията пада далеч от определения за целта район.
— И са обвинили Задкин?
Хуанг кимна с глава.
— Неофициално, тъй като не са били открити конкретни причини за аварията. Но вероятността от сблъсък е била взета под внимание. Така стигаме до извода, че три космически апарата, собственост на три различни държави, са възможни жертви на умишлено нападение. Не мислиш ли, че това е доста любопитно?
— Така е — кимна Пенг. — Идентифициран ли е човекът, когото засякох в Лондон?
— Проверката на сътрудниците на чуждите разузнавания не даде резултат. Сега работим върху военните и цивилните служби, включително тези за паспортен контрол.
— Какви ще бъдат следващите ви заповеди?
— Продължаваш наблюдението, независимо къде ще те отведе то.
32
Лонг Бийч, Калифорния
Седнал зад волана на червения си хамър, Оуен Моу бавно се придвижваше по Оушън Булевард, а вятърът рошеше тъмнокестенявата му коса. От GSM-ма прозвучаха началните тонове на популярно парче на „Айрън Бътърфлай“, връзката се осъществи след малко повече от секунда — едва след като светна червената лампичка, индикираща кодирана връзка.
— Ало — промърмори той.
— Обажда се Унгер.
— Приключи ли с разследването?
— Не. Имах твърде много усложнения.
— За какво ти плащам тогава?
— Майната ти! — изръмжа Унгер. — Простреляха ме заради шибаната ти поръчка! Знаеш ли колко струва един руски доктор, който не задава въпроси? Работата прецакаха онези кретени, които ни даде назаем нашият общ приятел… Извадих късмет, че изобщо съм жив и все още не гния в някоя тюрма!
— Успокой се, Ернст. И двамата знаем какво означава война… Какво ще ми докладваш?
— Задкин е мъртъв, двама от моите тъпаци също. Не знам какво е разказал на гостите си, но документите, които евентуално е притежавал, са напълно унищожени. Килкъни и Тао се прибраха в американското посолство и не мръднаха оттам. Допреди малко, когато бяха откарани на летище Шемеметиево.
— Прибират се в Щатите?
— Не. Заминаха за Чили. Още ли искаш да ги държа под око?
— Да. Изпрати ми маршрута им, за да покрия евентуалните междинни пунктове.
— Разбрано.
Бившият пилот от ВВС прекъсна връзката и се замисли, като се опитваше да отгатне накъде се насочва правителственото разследване. Тежката машина излезе на магистралата.
Тридесет минути по-късно спря пред портала на „Скай Еърспейс“ в Лонг Бийч. Повечето от сградите на комплекса бяха строени през 30-те, малко след като „Скай Тул Корпорейшън“ става част от военнопромишления комплекс. Тогавашните критици ги определят като прекалено модерни за времето си — дълги и ниски, изцяло остъклени бетонни кубове, но днес всички ги възприемаха като родоначалници на съвременната промишлена архитектура.
През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век комплексът в Лонг Бийч запада, тъй като компанията прекратява корабостроителната си дейност. През деветдесетте обаче всичко е възстановено, а изоставените докове се превръщат в основна база за „Акватус“ — уникалната плаваща стартова площадка на „Скай Еърспейс“.
— Очакват ви, сър — стана да го посрещне офис мениджърът. — Влизайте направо.
— Добър вечер, Оуен — поздрави го Скай, вдигнала глава от финансовия доклад пред себе си.
— Си Джей — почтително се поклони Моу.
— Имаш вид на човек, който би се възползвал от едно питие.
— Добре съм. Имаме проблем в Москва.