Пилотът прелетя над плоската скала, наречена Юнке — Наковалнята, след това изравни машината за кацане на пистата на Пунта де Исла. Членовете на екипажа изскочиха навън в момента, в който машината спря, и се заеха с укрепването ѝ. Минута по-късно двамата пътници получиха разрешение да слязат.
— Вие ли сте Тао и Килкъни?
Въпросът — зададен с типичен за Ню Джърси акцент — дойде от нисък и набит мъж с жълто яке, дочен панталон и бейзболна шапка с надпис „Р/В Морски лъв“. Дългата му коса беше стегната на конска опашка, гъста черна брада покриваше долната част на лицето му.
— Ние сме — хладно отвърна Тао.
— И аз така си помислих просто защото само вие сте цивилни. Аз съм Гуидо Перети, капитанът на „Морски лъв“. Тук сме по нареждане на пристанищните власти, които издадоха заповед да прекратим текущата си работа и да бъдем на ваше разположение.
— За което сме ви благодарни — протегна ръка Килкъни. — Дано не сме ви объркали програмата.
— Няма такова нещо. Един-двама от моите тарикати зинаха, но бързо ги укротихме, като им обяснихме за какви премии става въпрос… Предлагам да разтоварим оборудването ви и да го пренесем на пристанището. Казаха ми, че задачата ви е спешна и предположих, че ще искате час по-скоро да излезем в открито море.
Перети се обърна и от устата му излетяха порой от команди на испански, сред които според скромните познания на Килкъни фигурираха и немалко сочни ругатни. Те бяха предназначени за няколко местни младежи, които чакаха край очукан пикап форд. Работниците бързо натовариха каросерията с няколко малки сандъка и кашона, след което скочиха вътре и се отдалечиха.
— Те ще качат оборудването на борда — увери ги брадатият. — Но преди да потеглим към кея, искам да ви представя един човек, който със сигурност ще представлява интерес за вас…
Качиха се в чакащия наблизо джип и се насочиха към малкото селце Сан Хуан Батиста. Прекосиха го за броени минути и спряха пред една барака на брега. Чул боботенето на мотора, Салвадор Делмар се появи на прага със скръстени на гърдите ръце.
— Buenos dias, Салвадор — подвикна Перети.
Онзи кимна мълчаливо.
— Не е много дружелюбен — подхвърли Килкъни.
— Спокойно, ей сега ще загрее — промърмори брадатият, отвори багажника и извади бутилка „Хавана Клъб“. — Достатъчно е да подходим правилно…
При вида на алкохола Делмар се ухили и изчезва във вътрешността на паянтовата си къща. Минута по-късно се появи с четири различни чаши, които разположи на дървената масичка под навеса.
— Не е ли малко рано за пиене? — подхвърли Тао.
— Зависи от часовия пояс — отвърна Килкъни. — Лично аз нямам нищо против да си оправя вкуса в устата.
— Ще бъде нелюбезно да не уважим гостоприемството — добави Перети.
Тао отстъпи и отпи мъничка глътка от кубинския ром. С изненада откри, че питието има приятен вкус.
— Предполагам, че това гостуване има и друга причина — подхвърли тя.
— Que? — попита Делмар.
Перети изстреля някакъв кратък отговор и домакинът я дари с широка усмивка и два реда редки пожълтели зъби.
— Какво му казахте?
— Че го намирате очарователен — отвърна с усмивка брадатият.
В очите на младата жена се появи леден блясък.
— Доведох ви тук, за да поговорите със Салвадор — добави вече сериозно Перети. — Когато разбрах какво търсите, си спомних за една история на стария рибар, която той ми разказа преди няколко месеца. Не помня подробностите и затова реших да ви доведа до извора, тъй да се каже…
После се обърна към Делмар и го помоли да разкаже за нощта на падащите звезди.
— Si, si — кимна човекът, отпи едра глътка — за смазване на гласните си струни и започна.
Килкъни и Тао любезно изслушаха историята. От ръкомаханията на стария рибар заключиха, че това, което беше видял, се е появило на небето от запад на изток, а след това е паднало в океана. Перети го изчака да свърши и едва след това започна с въпросите.
— Gracias, mi amigo — рече той, когато получи отговорите, напълни чашата му и се обърна към гостите.
— Една нощ преди няколко години Салвадор бил с лодката си в морето, когато изведнъж чул гръмотевичен грохот, който обаче нямал нищо общо с бурите, които вилнеят тук. Бил по-силен и по-продължителен. Вдигнал глава и видял пет горящи предмета, които падали от небето. Разбира се, той е виждал падащи звезди и преди, затова разбрал, че тези неща се нещо друго. Нормалните звезди били далече в небето и не издавали звуци. Докато тези вдигали ужасен шум и летели право към него. Падали във водата една по една — всяка по-близо от предишната. Последната паднала на по-малко от сто метра от лодката му и вдигнала висока вълна, която замалко не я преобърнала. Отървал се с няколко синини и ожулвания плюс този белег на челото му, който виждате. Разбрал, че това е катастрофирал самолет, и започнал да се оглежда, за да види какво може да спаси…