— Не си е помислил за оцелели, така ли? — подхвърли Тао.
— Човекът е реалист — сви рамене Перети. — Не видял нищо, освен разпенената вода. Това, което паднало в нея, моментално се насочило към дъното. Когато се върнал на брега, той съобщил за преживяното, но сведения за катастрофирал самолет липсвали. Местните не приели историята му за чиста монета просто защото знаели, че обича да си попийва…
— Кога се е случило това? — попита Тао.
— На двадесети и трети март 2001 година.
— Денят, в който е свалена „Мир“ — прошепна Килкъни. — Дали ще може да посочи района, в който са паднали тези предмети?
Перети преведе въпроса. Делмар се замисли, после стана и влезе в къщата. Когато се върна, в ръцете му имаше морска карта, гъсто изписана с нечетлив почерк. Оказа се, че на нея е нанасял предпочитаните си места за риболов. Разгъна я на масата, замисли се, после счупеният му нокът се заби върху една зона северно от острова, оградена с кръгче и някакви цифри. Килкъни се наведе и видя, че това са точни координати — дължина и ширина.
— Как ги е определил? — учуди се той.
Перети преведе въпроса, а старият рибар гордо се ухили и отвърна:
— GPS.
34
Сантяго, Чили
— Къде са Килкъни и Тао? — попита Пенг в момента, в който вишневият седан потегли от паркинга на летището.
Мъжът на задната седалка беше с няколко години по-възрастен от него, облечен в официален костюм. Резкият въпрос на Пенг му се стори проява на лошо възпитание, но той го отдаде на трудната ситуация, в която се намираше колегата му.
— Обектите са на един остров на неколкостотин километра надолу по крайбрежието — отговори с равен глас резидентът на китайското разузнаване в Чили. — От прихванатите радиосигнали стана ясно, че организират някаква подводна експедиция.
— Имате ли агент на този остров?
— Не.
— Как така не? Нима не разбирате важността на тази операция? Какво сте направили за наблюдението на Тао и Килкъни?
Нетърпелив е като американец, помисли си резидентът, а на глас каза:
— Нищо не сме направили. Според последната заповед на министерството наблюдението е прекратено, а вие трябва незабавно да дойдете в посолството.
— Какво се е случило?
— Не разполагам с информация. Може би ще научите нещо от директора Хуанг, след като пристигнем в посолството.
Вече напълно убеден, че Външното министерство е клонирало мрачните заседателни зали без прозорци във всички китайски посолства по света, Пенг седна на един от столовете и зачака връзката. Очакваше на екрана да се появи директорът на отдела Хуанг, пред когото отговаряше пряко, но когато връзката се осъществи, до него седеше и министър Тиан.
— Това ли е Пенг? — попита Тиан.
— Да, другарю министър.
Въпреки че ги разделяше половината свят, Пенг усети цялата сила на погледа, с който го прониза Тиан.
— Вие разкрихте една грозна ситуация, Пенг — подхвърли той. — Ситуация, която силно разгневи председателя на Държавния съвет.
— О — неволно възкликна Пенг и моментално съжали за невъздържаността си.
— Обясни му, Хуанг — разпореди министърът.
— Настоящата ти мисия се базира на едно прихванато послание и известни предположения от моя страна. Посланието е шифровано, но ние научихме имената на изпращача и получателя. Реакцията на американците към него беше изключително силна.
— След като нашите ръководители са толкова загрижени, значи ние сме запознати със съдържанието му — подхвърли Пенг.
— Народът казва, че една рисунка струва повече от хиляда думи — кимна Хуанг. — Гледай.
Лицата на началниците изчезнаха от екрана, а на тяхно място се появи ясен кадър на совалката „Либърти“ по време на полет. От товарния ѝ отсек стърчеше дългата ръка робот, а движенията на астронавта в скафандър бяха прекалено забавени за нормална скорост на видеозаписа. Но въпреки забавената скорост, видеото едва успя да улови трите кратки светлинни проблясъка, които пробягаха по екрана. Те пронизаха космическия апарат и го превърнаха в куп отломки.
— Оръжие — промълви Пенг, когато картината изчезна и на екрана отново се появиха началниците му.