— „Морски лъв“, засякох първата отломка. Отивам да я проверя.
— Разбрано, Нолън. Ще надничаме зад рамото ти.
Модулът беше един от по-малките фрагменти на „Мир“, които бяха оцелели.
— Включвам външното осветление и видеокамерата.
Холографското изображение в очилата му избледня и на мястото му се появи реалната картина. Около куполообразния шлем се въртяха ситни частици материя, разбунени от миниатюрните двигатели. Окъпани от мощната светлина на прожекторите, снабдени със специални 275-ватови крушки „Ксенофот“, пред очите му бавно изплуваха обгорените метални части на модула.
Формата му беше приблизително цилиндрична, като широчината му в центъра беше почти равна на дължината. В двата си края тази „пура“ имаше значително по-малък диаметър. Единият от тях беше полузаровен в пясъка и дребния чакъл на дъното, а другият стърчеше нагоре. Върхът му беше като пречупен, а парчетата метал бяха с остри и назъбени краища.
— Ако това не е част от „Мир“, просто не знам на какво друго да го оприлича — промърмори в микрофона Килкъни.
Очите на Тао шареха между екрана и стойката до него, върху която бяха прикрепени чертежи и снимки на отделните елементи на космическата станция.
— Бих казала, че гледаш „Квант-1“ — модулът на астрофизиците — отговори тя.
— Ще го приема като позитивна идентификация.
Килкъни се приближи до модула, внимавайки да не докосва нищо, което би размътило картината. Почернелият метал беше покрит с тънък слой седименти. В своето електронно послание Келси бе казала, че „Либърти“ и спътникът са били поразени от някакво енергийно оръжие. Внимателно прегледа повърхността на модула за евентуална дупка, но такава нямаше.
— Това е всичко, което мога да направя, без да преобръщам отломката — обяви тридесет минути по-късно той. — Насочвам се към следващата…
37
Седнал в каюткомпанията, Оуън Моу прелистваше „Великият екзекутор“ — един от класическите уестърни на Изълман. На вратата се почука и той вдигна глава:
— Влез.
— Хеликоптерът засече визуално „Морски лъв“ — докладва Унгер.
— Дистанция?
— Петнадесет километра.
— Капитанът да започне маневри за прихващане. А нашите хора да са готови…
Резултатите от огледа на модула „Спектър“ бяха идентични с тези от огледа на „Квант-1“. И тук личаха следи от бързото навлизане в атмосферата и жестокия удар в повърхността на океана, но липсваха следи от действието на високоенергиен лазер.
Третата отломка от космическата станция беше почти двойно по-голяма от първите две. Включвайки отново АДС, Килкъни видя изображението на модула, забоден в пясъка под наклон — като някаква миниатюрна кула на Пиза. Долната част на тази кула представляваше широк цилиндър, почти изцяло потънал в пясъка. От горната ѝ част стърчаха захващащи скоби, но без никакви следи от апаратурата, която бяха държали.
— Това какво е? — попита в микрофона той.
— Главният модул — отвърна незабавно Тао. На горния му край е бил свързващият шлюз, от който се е преминавало в другите модули.
— Който е станал жертва на високата температура и триенето — кимна Килкъни.
ХС5000 се придвижваше на няколко метра от дъното на океана със скорост два възела — скоростта, с която се движи човек, излязъл на разходка. Изминаха тридесет минути преди водолазът да стигне до модула и да започне изследването му.
Още при първата си обиколка забеляза вдлъбнатината в стената на модула.
— Вероятно с тази част се е ударил във водата — промърмори той. — Все едно че се е блъснал в бетонна стена при високата скорост в момента на удара…
Моу се изправи на носа и изчака яхтата да се изравни с „Морски лъв“. Зад гърба му стояха петимата подчинени на Унгер.
— Разрешете достъп на борда — подвикна той на Перети, който се беше облегнал на парапета в близост до трапа.
— Разрешавам.
Двата съда се доближиха благодарение на прехвърлените помежду им въжета. Моу се изкачи по трапа и стъпи на палубата.
— Съжалявам, че не осъществих предварителен радиоконтакт, но имаме проблем с радиостанцията — рече той, след като се представи. — Пътувам за Валпарайзо и исках да съобщя на тамошния яхтклуб за приблизителния час на пристигането ни. Ще разрешите ли да използваме вашата радиостанция?