— Тестове за поддръжка окей.
— ОТе?
— Орбитални тестове окей.
— ТеГеЕр?
— Тест горивни резервоари окей.
Проверката продължи, докато всичките единадесет контролни системи дадоха положителен отговор.
— Вашето мнение, Хюстън? — попита Атууд, обръщайки се към Фред Джизъп, ръководител на Космическия център „Джонсън“.
— Центърът за контрол на полета готов — отговори Джизъп.
Атууд кимна на хората в отделението за старт на двигателите.
— „Либърти“, имате готовност за изстрелване. Всички ние в Кейп ви желаем успех, да ви закриля Бог.
— Контрол, тук „Либърти“ — екна в репродукторите ясният глас на Лънди. — Благодарим за всичко. Нощта е чудесна за летене.
Клетъчният телефон на Нолън се разтърси от вибрации, после засвири „Чисто нов кадилак“ на група „Клаш“. Той отговори, преди клипът да прозвучи втори път.
— Килкъни.
— Там ли си? — попита тих и самоуверен женски глас.
— А ти как мислиш?
— Ако си дори два пъти по-малко умен, отколкото се представяш, трябва да си някъде около онази совалка — отвърна Роксан Тао.
— Намирам се на максимално близкото разстояние до космическия център, до което може да се добере човек без специален пропуск.
— Браво на момчето. Днес е най-великият ден в живота на Келси и ти трябва да си там. Дължиш го колкото на нея, толкова и на себе си.
— Нямам възражения по този въпрос.
— Ако случайно имаш, бързо ще ги оборя.
— Вероятно — съгласи се Нолън. — Хей, пак ти благодаря за помощта. Без теб нямаше да оправя нещата с Келси.
— О, напротив. Щяхте да се оправите и сами. Аз само поускорих процеса. Ако не беше магарешкият ти инат, изобщо нямаше да се стигне до моята намеса.
— Вярно е.
— А ако разгледаме нещата от положителната им страна, ти все пак научи нещичко за предбрачното планиране.
— Най-вече да не си пъхам носа в тези неща.
— Точно така. Етикетът е категоричен — младоженецът е гост със специална покана и нищо повече. Но да се допусне, че момичето ще обърне гръб на мечтите си и просто ще пристане на любимия, защото така е по-удобно? Не, момчето ми, това просто е невъзможно!
— Защо имам чувството, че ще чувам тези думи, докато съм жив? — промърмори Нолън.
— Защото наистина ще ги чуваш. А ако на този свят все пак съществува справедливост, историята ще стигне до твоите наследници, а те ще я разказват на своите. Защото е урок за мястото на мъжа в една интимна връзка.
— Морална сага за падението и изкуплението, а?
— Именно. Нервен ли си?
— Защо трябва да съм нервен? Само защото любовта на живота ми и бъдещата майка на децата ми е привързана към ракета, чиято енергия се равнява на енергията на тактическо ядрено оръжие със среден обхват?
— Нещо такова. Не съм суеверна и по тази причина не вярвам лошите неща да идват накуп. Келси ще бъде добре.
— Знам.
Две минути преди старта Келси спусна визьора на скафандъра и включи подаването на кислород. Мостчето за достъп беше изтеглено, след което „Либърти“ започна да се освобождава и от останалите си връзки със Земята. Главните двигатели се включиха и совалката се разтресе от могъщите им вибрации.
Петдесет секунди преди изстрелването се включи вътрешното захранване.
Келси слушаше отброяването на секундите с разтуптяно сърце. Сетивата ѝ се изостриха до крайност, времето сякаш престана да съществува. Същата смесица от вълнение и страх беше изпитала в барокамерите на Сидър Пойнт. Там я бяха предупредили какво да очаква, но усещанията ѝ в момента бяха доста по-различни.
Тридесет секунди преди старта бордният компютър на „Либърти“ пое контрола на изстрелването.
Четиринадесет секунди по-късно в шахтата под ракетата се изляха един милион и двеста хиляди литра вода, за да омекоти чудовищния рев на двигателите.
На шестата секунда от обратното броене се включиха трите главни двигателя на самата совалка. Ракетата се разтресе, с мъка удържана от осемте гигантски, извити като куки странични стабилизатори, които я придържаха към Земята. От шахтата започнаха да излизат огромни облаци пара.
Келси се вкопчи в страничните облегалки на креслото. Огромната ракета под нея гърмеше и се тресеше от напрежение. Изтичаха последните пет секунди преди старта.
Двата двигателя с твърдо гориво се включиха в момента, в който броенето свърши. В същия момент главните двигатели на „Либърти“ набраха 100-процентова тяга, а заключващите устройства на страничните стабилизатори се взривиха и гигантските им човки отскочиха назад. Совалката се стрелна към черното небе.