— Покажете ни! — заповяда Килкъни.
Рейни ги въведе в домашния си офис, чието ниво на технологично оборудване впечатли дори Грин. За да улесни работата му, компанията му беше предоставила високоскоростна фиброоптична линия, която го свързваше директно с вътрешната ѝ компютърна мрежа.
— „Зевс-1“ е прототип — обясни Рейни, докато сърфираше в мрежата. — Това дава възможност за изпробване на редица системи, които да бъдат внедрени при редовното производство. С цел постоянна диагностика той е програмиран да изпраща всекидневен отчет на статута си. Обикновено преглеждам тези отчети в края на месеца и си правя заключение за работата на системите. Сега ще извадя последния отчет…
— От тях можете ли да разберете какви задачи е изпълнявал „Зевс-1“? — попита Килкъни.
— Конкретно не. Мога да кажа дали спътникът е бил придвижен, или е стрелял, но не знам кога, къде и по какво. Ще регистрирам понижение в количеството на горивото или лазернообразуващата смес, което е свидетелство за някакви действия… — Рейни замълча, за да оцени информацията, която се появи на екрана. — Тази птичка се приближава до края на полезния си живот…
— Какво означава това?
— Погледнете тук — промърмори Рейни и посочи колонка химически символи — Не, Не32 и NF3, под която се подреждаха множество цифри.
— Горивото за лазера? — подхвърли Килкъни.
— Да. Количеството му значително намалява. Същото се отнася и за твърдото гориво, използвано за придвижване. Бих казал, че след още една стрелба нещата ще приключат.
— Но още една стрелба ще бъда предостатъчна за унищожението на МКС и екипажа ѝ, нали? — горчиво подхвърли Килкъни.
Рейни пребледня и смутено поклати глава:
— Извинете ме, ако тези думи са прозвучали безсърдечно. Но аз съм свикнал да приемам проекта като една сложна компютърна игра, при която сваляме ракетите на противника, преди да са ударили нашите градове. Дори през ум не ми е минавало, че…
— Не сте допускал подобно нещо, а? — подхвърли Грин.
Рейни кимна и заби поглед в лицето на Килкъни.
— Казахте, че „Зевс-1“ е бил използван за убийството на шестима астронавти на „Либърти“, но според медиите на борда на совалката са били седем души…
— Грешка на езика — би отбой Килкъни.
— Едва ли. Опасенията ви, че „Зевс-1“ може да атакува орбиталната станция, вероятно имат своите основания.
Килкъни хвърли кос поглед към Барнет. Да му кажа ли? Директорът на ЦРУ кимна в знак на съгласие.
— Един от астронавтите на „Либърти“ е оцелял след атаката. Видял е всичко, записал го е на видео, а след това по някакъв начин е успял да се добере до МКС, преди да му свърши кислородът.
— Пресвета Дево! — смаяно се облещи домакинът.
— Господин Рейни — започна с твърд и натежал от авторитет глас Барнет. — Изхождайки от инцидента с „Либърти“, ние имаме всички основания да се опасяваме, че ако научи за наличието на свидетел на престъплението, вашата работодателка ще направи всичко възможно да го премахне. А тъй като вие вече сте запознат с тази информация, трябва да направите всичко възможно да ни помогнете.
— Трябва да спрем Скай, преди отново да използва това оръжие — добави Килкъни. — Дори и за последен път…
— По дяволите! — простена Рейни. — Това изобщо не е така!
— В смисъл? — втренчено го погледна Грин.
— Тя разполага с възможност за още стотици изстрели, а не само за един!
— Но нали току-що казахте, че горивото на спътника свършва?
— Това е така, но само преди седмица завършихме „Зевс-2“ и го предадохме за изпитания. След два дни ще го вдигнат в орбита.
— Откъде? — напрегнато попита Килкъни.
— От Тихия океан.
Килкъни го изгледа така, сякаш беше чул несполучлива шега.
— Той говори сериозно — рече Грин. — „Скай Еърспейс“ действително изстрелва ракетите си от една точка в океана, която се намира на около хиляда и четиристотин морски мили от Хавайските острови, точно на екватора. За целта използват модифицирана петролна платформа.
— В момента „Акватус“ и площадката за изстрелване са там — добави Рейни. — А също и Скай, която никога не пропуска изстрелване и се появява в рамките на 72-часовия каунтдаун2.
— Не можем да допуснем второ оръжие в орбита! — отсече Барнет.
— В такъв случай дайте да изпратим един самолет да бомбардира гадното приспособление! — погледна го Килкъни.
— Не можете! — простена Рейни. — „Акватус“ ще остане залепен за площадката до последния момент, а на борда му има над триста души!