— Ще я ударим, след като се оттегли — настоя Килкъни. — Няколко секунди са достатъчни.
— Не става! — извика Рейни. — Проблемът не е във взривяването на ракетата носител, а в самия спътник! За разлика от предшественика си, той е далеч по-мощен.
— Което е още една причина да го унищожим, преди да излети в Космоса.
— Нямах предвид лазера, а ядрения реактор, който задвижва спътника — въздъхна Рейни. — Ако го взривите, ще замърсите огромна площ от океана и със сигурност ще избиете всички, които се намират на борда на „Акватус“.
— Мисля, че е прав, Нолън — замислено каза Грин. — Взривяването на ракетата ще доведе до екологична катастрофа с непредвидими последици.
— Господа, предстои ни да решим две задачи, категорични и ясни — решително се намеси Барнет. — Първата е да попречим на Си Джей Скай отново да използва оръжието в орбита. А втората — да предотвратим изстрелването на второ.
— Но Скай вече е там, насред океана! — възрази Рейни. — Как ще я спрете?
— Има само един начин — усмихна се Килкъни.
44
Пърл Харбър, Хавайските острови
20 август
— Ама че чудовище! — респектиран промърмори Рейни, следвайки Грин и Килкъни към пристана. — Не бях виждал такъв кораб!
„Вирджиния“ се издигаше високо над водата, а черната ѝ опашка и масивна средна част мътно блестяха под лъчите на утринното слънце.
— Подводниците са лодки, а не кораби — поправи го Грин.
Килкъни хвърли кос поглед към приятеля си, но не каза нищо. Показаха документите си на часовоя пред мостчето и той им направи знак да се качат на борда.
Екипажът беше зает с подготовката за излизане в открито море. Килкъни се насочи право към капитанската кабина.
— Трима цивилни на борда, сър — докладва той.
Джонстън вдигна глава от документите пред себе си.
— Значи вие сте виновниците за прекратяването на гарнизонния ни отпуск — промърмори той. — Да знаете, че екипажът ще ви гледа накриво.
— Ще държим главите си ниско наведени — обеща Килкъни.
— Добре. Надявам се, че моите хора не са били прекалено груби с апаратурата ви. Наложи се да преустроим торпедния отсек, за да отворим място за „тюлените“ и тяхното оборудване.
— Ясно, капитане. Позволете да ви представя Ансън Рейни. Той е добре запознат с двата съда, които са обект на плаването.
Джонстън стана и протегна ръка:
— Добре дошъл на борда, Рейни.
Килкъни ги поведе към стълбата, по която се слизаше в торпедния отсек. Предупреждението на Джонстън беше вярно: празното пространство в средата на помещението се оказа задръстено от койките на деветнадесетте мъже, между които беше струпана екипировката им.
— Къде е лейтенантът? — обърна се той към един „тюлен“, който разглобяваше дългоцевна карабина Хеклер-Кох МП5.
— Хей, лейт! — извика младежът. — Един човек те търси!
На повикването реагира строен млад мъж с късо подстригана руса коса, който тръгна към тях от дъното на помещението, маневрирайки между хора и екипировка. Очите му внимателно опипаха пришълците.
— Аз съм лейтенант Ралф — представи се той. — С какво мога да ви помогна?
— Ще бъдем съквартиранти по време на това плаване. Аз съм Килкъни, а колегите ми са Грин и Рейни.
— Приятно ми е. Запазили сме ви три койки ей там, най-отпред, където е оборудването ви.
— Много добре — кимна Грин, обърна се към Килкъни и подхвърли: — Ще ида да видя има ли нещо за притягане.
— След минута идвам и аз — кимна Килкъни.
— Вие сте бил взводен във Втори, нали? — попита Ралф, имайки предвид Втори екип на специалните военноморски части, базиран в Литъл Крийк.
— Да. Изкарах шест години там.
— Липсва ли ви?
— О, не. Успях да си създам достатъчно неприятности и без него.
Ралф се разсмя.
— Обикновено тъй става… Какъв е тоя огромен багаж там, отпред?
— Свързан е с един експериментален проект. Адмирал Доусън го разсекрети и когато имаме време, ще ви разкажа за него. А сега нека разгледаме вашите оперативни планове, както повеляват правилата… Рейни е Британската енциклопедия по отношение на „Скай Еърспейс“, разполага с подробни чертежи на двата кораба.
Силната ръка на Ралф се стовари върху рамото на учения.
— От този момент нататък вие сте най-добрият ми приятел, сър! — извика той. — Хайде да идем ей там и да си поговорим…
„Вирджиния“ напусна Пърл Харбър точно по пладне, плъзна се под морската повърхност е пое курс на юг.