45
„Акватус“
Тао се върна в съзнание веднага след като я прехвърлиха на борда. Химикалите бавно напуснаха организма ѝ, но физическата слабост остана. Лежеше на една страна върху широко легло, китките и глезените ѝ все още бяха здраво овързани.
Изяде бавно и с безкрайна предпазливост първата храна, която ѝ дадоха, след като се свести — зеленчукова супа, соленки и кутийка безалкохолно, но въпреки това върна обратно поне половината от нея. След инжекциите на Унгер се чувстваше ужасно слаба, виеше ѝ се свят.
Отвори очи и погледна пазача, седнал на стол до вратата. Той не ѝ обърна никакво внимание, потънал в DVD версията на „Грозниците“, която течеше по екрана на малкия телевизор срещу него. Особеният звук на кокалчета, потъващи в меката кожа на жертвите, го караше одобрително да хъмка.
Тао се претърколи по гръб. Лявата ѝ ръка беше изтръпнала. През прозорчето се виждаше късче нощно небе. Само най-ярките звезди успяваха да пробият яркото сияние на палубното осветление. Усети някакво съвсем леко люлеене, но не беше сигурна дали се дължи на движението на кораба или на силно пострадалото ѝ чувство за равновесие.
Размърда ръката си колкото можеше и кръвта ѝ постепенно се раздвижи. Отлепи глава от възглавницата и я задържа във въздуха. Стените не се завъртяха пред очите ѝ. Легна обратно, изпускайки въздишка на облекчение.
— Извинете — тихо подвикна тя.
Пазачът не ѝ обърна внимание.
— Казах извинете! — повиши глас тя, надвиквайки се с музиката на филма.
— Какво искаш? — обърна се мъжът.
— Трябва да отида до тоалетната.
— Защо? — сопнато попита пазачът, недоволен, че го прекъсват. — От вчера нищо не си пила и яла!
— Въпреки това природата си иска своето… Отвържете ме, ако обичате.
— Добре де — промърмори той и откачи радиостанцията от колана си. — Боби, обажда се Джими от каюткомпанията… Тя иска да използва тоалетната.
— Ще изпратя някого — отвърна мъжки глас, примесен с леко пропукване.
— Благодаря.
Минута по-късно пазачът отвори на колегата си, който извади пистолета си и остана до вратата.
— Вдигни се до седнало положение — пристъпи към леглото любителят на киното.
Тао спусна краката си на пода и направи усилие да изправи горната част на тялото си.
— Ох! — направи гримаса тя.
— Пак ли ще драйфаш?
— Не, само ми се завъртя главата.
Онзи клекна и сряза пластмасовото въже, пристегнало глезените ѝ. Върху кожата ѝ се очертаха две дълбоки резки.
— Стани!
Тао се изправи и се завъртя с гръб към него. Той сряза въжето, стегнало китките ѝ. Дланите започнаха да я сърбят от увеличения приток на кръв.
— Хайде, иди да си свършиш работата и се връщай обратно!
Тя влезе в банята и затвори вратата след себе си. Малкото помещение беше прочистено от всичко, което може да се използва като оръжие — пръчки за хавлии, държачи за тоалетна хартия или друго оборудване. Завъртя крана на мивката, седна на тоалетната чиния и започна да масажира китките и глезените си. После раздвижи врат и тръгна надолу, раздвижвайки всяко мускулче на схванатото си тяло.
Вратата изкънтя под тежкия пестник на пазача.
— Свърши ли? — извика той.
— Момент…
Тао подложи длани под водната струя, после спря крана и отвори. От ръцете ѝ капеше вода.
— Няма кърпи…
Пазачът нетърпеливо изсумтя, грабна една кърпа от купчината на масата и ѝ я подаде.
Посягайки да я поеме, Тао сви длан, а палецът и показалецът ѝ се стрелнаха към гърлото на пазача, извити като куки. Направи бърза крачка напред, за да използва тежестта на тялото си и пръстите ѝ светкавично прекъснаха преминаването на въздух през трахеята му.
Шокиран от нападението, пазачът направи крачка назад. Тао го сграбчи за слабините и го блъсна в нужната посока.
Когато тялото на пазача се стовари върху него, мъжът до вратата тъкмо вдигаше пистолета си. Ръката му отскочи към гърдите, пръстът му механично натисна спусъка. Трясъкът на изстрела бе заглушен от телата, а куршумът го улучи точно под брадичката, вкарвайки натрошените частици директно в мозъка.
Очите му станаха стъклени и се забиха в лицето на другия мъж, който опулено го гледаше. Краката им се подгънаха едновременно. Тао направи крачка назад и ги остави да се свлекат на пода, после прибра пистолетите им и радиостанцията на пазача. Хвърли поглед през прозорчето, но не видя нищо, освен мътно проблясващите води на океана.
Ако и от другата страна няма бряг, значи съм някъде в открито море, помисли си тя.