Единият пистолет пъхна в джоба на якето си, а другият стисна в ръка, прикривайки го с една от кърпите. До вратата на каютата имаше схема за аварийно напускане. От нея разбра, че се намира на един от горните етажи на изключително голям морски съд на име „Акватус“, а двете страни на коридора завършват със стълбища.
Радиостанцията мълчеше, стъпки в коридора също не се чуваха. Протегна ръка и внимателно завъртя топката на бравата. Широкият коридор беше слабо осветен през нощта и абсолютно пуст.
Плъзна се навън, електронната брава тихо щракна зад гърба ѝ. По стените имаше снимки в рамки, показващи кораба от различни ъгли, включително и панорамни. На повечето от тях „Акватус“ беше скачен с огромна плаваща платформа, в центъра на която се издигаше ракета с надпис „Скай“ върху корпуса. Други фотографии предлагаха ретуширани изображения на космически апарати в полет, някои от които носеха същото лого.
Спусна се няколко етажа по-долу. На стълбите срещу нея се появиха две жени по шорти и тениски, увили дебели пешкири около вратовете си. Бяха запотени, ръцете и краката им блестяха на слабата светлина. Очевидно излизаха от фитнес или някакво друго упражнение с физическо натоварване. Тао забави крачка, провери дали кърпата покрива пистолета в ръката ѝ, след което бавно излезе на площадката.
— Извинете, май се загубих — промълви със смутена усмивка тя.
— О, а къде искате да отидете? — попита едната от жените.
— В помещение, от което мога да изпратя съобщение.
— Значи стаята за електронна поща на второ ниво. Спуснете се още един етаж, после тръгнете надясно. За пръв път ли сте на борда?
— Да — свенливо отвърна Тао.
— Не се притеснявайте. Аз присъствам на изстрелване за пети или шести път, но едва на третия започнах да се ориентирам.
— Благодаря ви.
Тао се спусна един етаж по-долу и зави по коридора вдясно. И тук беше пусто, но от далечния край се чуваха приглушени гласове. Следвайки указанията на жената, тя лесно откри помещението за електронна поща, което се оказа празно. Влезе и побърза да превърти резето.
Мониторът светеше, готов за електронни послания. Пръстите ѝ полетяха по клавиатурата. Мислеше в движение и бързаше да опише събитията, на които беше станала свидетел — потопяването на „Морски лъв“, убийството на Килкъни, отвличането ѝ и всичко, което знаеше за моментната ситуация.
Радиостанцията до нея тихо пропука. Бяха открили телата на пазачите ѝ. Продължи да пише, опитвайки се да включи максимално количество информация в имейла си.
Прозвучаха кратки заповеди. Претърсването на кораба започваше. Част от участниците в него бяха насочени към второ ниво.
Прекъсна писането, натисна бутона SEND и излезе от стаята, заключвайки след себе си. Тръгна към стълбите в дъното на коридора, а над главата ѝ се разнесе шум от бягащи крака.
— Ето я! — извика един глас от площадката над главата ѝ.
Тао изскочи на главната палуба. Надстройката над главата ѝ беше с височината на 10-етажна сграда. На няколко метра от борда на „Акватус“ се простираше огромен изкуствен остров, осветен от ярки прожектори. В средата му работеха огромни кранове, които бавно изправяха ракета с издължен корпус. Неколцина мъже наблюдаваха операцията от непосредствена близост.
Очите ѝ откриха металното мостче, което свързваше двата съда, краката я понесоха към него. Двамата зад нея хукнаха подире ѝ, а единият вдигна радиостанцията към лицето си.
— Насочва се към моста.
Тао стъпи на покритието от гофрирана ламарина. В същия момент в противоположния край се появи фигурата на мъжа, който я беше разпитвал на борда на „Морски лъв“. Очите му не се отделяха от лицето ѝ. Заковала се на място, тя измъкна пистолета изпод прикритието на кърпата.
— Не можеш да напуснеш кораба — каза с равен глас Моу. — Няма къде да избягаш.
— Знам.
— И да ме застреляш, това няма да промени нещата.
— Но ще ми достави огромно удоволствие.
Моу направи крачка към нея и тя се прицели в главата му. После извади втория пистолет и го насочи към преследвачите зад гърба си. Моу се закова на място и направи знак на хората от „Акватус“ да сторят същото.
Тао го държа на прицел до момента, в който очите му се появи колебание. После направи леко движение и хвърли двете оръжия зад перилата. Шумът от съприкосновението им с водата бе погълнат от звуците, съпътстващи оживената дейност на площадката за изстрелване „Арго“.
46
21 август
Тао се предаде без съпротива и покорно се остави да я върнат обратно в кабината на високия етаж. Беше свършила каквото трябва, всичко друго би било непродуктивно и вредно. Сега единствената ѝ цел беше да остане жива.