Труповете ги нямаше, а петната по мокета бяха напръскани с химикал, който миришеше гадно. Унгер и Моу лично наблюдаваха как връзват ръцете и краката ѝ и я полагат на леглото. Охраната беше поверена на двама пазачи с изричната заповед да я развързват само под дулото на оръжието. Заповедта важеше и за парцала, който натикаха в устата ѝ, с допълнението, че не трябва да бъде хранена и обслужвана.
Часовете след краткото си бягство Тао прекара в дрямка, решила да пести сили и да успокои духа си. Въпреки това чу бученето на хеликоптера, който направи един кръг над кораба и подходи за кацане. Тридесет минути по-късно Моу, Унгер и двамата пазачи я прехвърлиха в просторен апартамент на най-горния етаж на надстройката.
Преведоха я през елегантен салон с широки прозорци, предлагащи великолепна гледка към океана от двете страни на кораба, след което влязоха в просторен кабинет. Стените бяха сиво-бели, а обзавеждането — скъпо и елегантно, подчертано морско и подчинено на високите технологии — очевидно беше проектирано специално за това помещение от някакъв съвременен капитан Немо.
В черното кожено кресло зад писалището седеше жена, наближаваща петдесетте, с гъста и силно прошарена черна коса.
— Аз съм Си Джей Скай — представи се тя. — Моля, седнете.
Тао не помръдна и двамата охранители безцеремонно я тръснаха на стола срещу бюрото.
— Любопитна съм да разбера защо шеф на малка инвеститорска фирма като вас проявява интерес към колекция от дефектирали спътници — започна Си Джей. — Любопитството ми значително нарасна, когато научих, че първоначалното финансиране на вашата фирма е дело на Централното разузнавателно управление. И стана неудържимо, когато се заехте с издирването на старата руска космическа станция… По тази причина помолих сътрудниците си да ви доведат, за да си поговорим. За съжаление в момента съм притисната от неотложни задачи и не разполагам с време за любезности.
Унгер кимна на пазачите и те заеха позиция от двете страни на Тао, приковавайки я към стола. Вдигна ръкава ѝ и потърка кожата с парче марля, напоено в спирт, след което уви тънък маркуч около ръката ѝ над лакътя, за да изскочи вената. Пазачите я държаха в желязна хватка.
Иглата проникна под кожата ѝ. Убождането бе последвано от чувство за топлина, сякаш във вената ѝ проникна течен огън. Топлината бързо тръгна към рамото и шията ѝ, а после проникна в мозъка. Главата ѝ клюмна назад. Унгер се наведе да провери разширените ѝ зеници. Пулсът ѝ рязко се ускори под въздействието на адреналина и наркотичното вещество.
— Готова е — кратко докладва той.
Скай стана, заобиколи бюрото и се облегна на предната му част, заемайки позиция директно срещу отпуснатото тяло на пленницата.
— Чувате ли ме?
— А-а-а… — тихо отвърна Тао.
— Какво търсите?
— Оръжие.
— От какъв тип?
— К-к-космически лазер… — просъска Тао.
— Защо мислите, че в Космоса има лазер?
— „Либърти“.
— Космическата совалка „Либърти“?
— Аха-а-а.
— Но „Либърти“ беше улучена от метеорит.
— Не — прошепна Тао и главата ѝ се люшна. — Лазер.
— Защо мислите, че „Либърти“ е била атакувана от лазер?
— „Окълъс“.
Скай хвърли кос поглед към Моу, който сви рамене. За него отговорът на Тао беше лишен от смисъл.
— Какво е „Окълъс“?
— Шшпионски спътник. Улучен от лазер. „Либерти“ беше изпратена да… да го прибере.
— „Либърти“ беше изпратена да прибере спътник на „ЗитаКом“ — възрази Скай.
— „Окълъс“.
— Откъде знаете, че „Либърти“ е била улучена от лазер?
— Астронавтът… Видял е всичко…
Скай се втренчи в дрогираната жена.
— Всички астронавти са мъртви!
— Един… един оцеля…
— Не може да бъде! — поклати глава Моу и се обърна към Унгер: — Сигурен ли си, че тази субстанция действа?
— Тя няма нищо общо с детектора на лъжата — отвърна онзи. — Никой не може да измами наркотика.
— Достатъчно! — вдигна ръка Скай и двамата млъкнаха. — Роксан, наистина ли е оцелял един от астронавтите на „Либърти“?
— Дда…
— Къде е той в момента?
— Сстанцията…
— Международната космическа станция?
— Аха…
Скай се отдръпна, лицето ѝ видимо пребледня.
— Махнете я оттук! Върнете я в кабината. Веднага!
Пазачите награбиха отпуснатото тяло под мишниците и побързаха да излязат.
— Няма начин да лъже, така ли? — остро попита Скай.