— Никакъв — кимна Унгер. — Дрогата премахва всички психически задръжки. В състоянието, в което се намира, тя може само да отговаря на въпросите ви.
— Но как е възможно астронавт да напусне „Либърти“ и да се добере до космическата станция?! — избухна Моу. — Това е абсурд!
— Очевидно не е — поклати глава Скай. — И този астронавт е видял достатъчно, за да убеди силните хора във Вашингтон да започнат разследване. Надуших, че нещо не е наред, още в момента, в който „ЗитаКом“ обяви, че са наели НАСА за прибирането на спътника ѝ. Далеч по-икономично би било просто да изстрелят нов. Но от друга страна, шпионският спътник от ново поколение е инвестиция за около един милиард долара…
— Какво означава всичко това? — вдигна глава Моу. — За какви шпионски спътници говорим?
— Означава, че правителството е направило това, което правим и ние — изстрелва секретни товари. — Очите ѝ се заковаха в лицето на Моу: — А твоите хора са го пропуснали. Което означава, че всичките ни усилия отиват на вятъра.
— Какво ще правим сега? — промърмори Моу. — Оцелелият астронавт представлява огромна опасност!
— Отлично съзнавам какво представлява! — сопнато отвърна Скай. — Ще решим проблема в момента, в който вдигнем новия спътник в орбита!
— Разполагаме и със „Зевс-1“ — напомни ѝ Моу.
— Горивото му е прекалено малко, за да атакува цел като МКС — поклати глава Скай. — Екипажът лесно ще се справи с евентуалните поражения, а последващото разследване ще елиминира версията за случаен сблъсък с друг космически обект. Мерките за разделно изпълнение на проекта „Зевс“ ще бъдат достатъчни и правителството никога няма да получи физически доказателства за нашата намеса. А без тях всякакви изявления на наши служители и сътрудници ще бъдат приети като недоказани слухове.
Скай помълча, после с леден глас добави:
— За да бъдем сигурни, че срещу нас няма да бъдат отправени никакви обвинения, МКС трябва да бъде незабавно унищожена, а останките ѝ разпръснати по такъв начин, че евентуалното им възстановяване да бъде абсолютно невъзможно!
47
Бойна подводница „Вирджиния“
— Сър, получихме сигнал за сателитно съобщение — докладва дежурният офицер.
— Изкачете се на комуникационна дълбочина — заповяда капитан Джонстън.
— Слушам, сър, на комуникационна дълбочина. Носът пет градуса нагоре.
— Носът пет градуса нагоре, слушам, сър — повтори кормчията на пулта.
Следвайки електронните команди, носовите пропелери на „Вирджиния“ се включиха и подводницата бавно се насочи съм повърхността. Не след дълго водата над нея изтъня до двадесетметров пласт.
— Изравнете носа — заповяда помощникът.
— Слушам, изравняваме носа — отговори кормчията, а след няколко секунди добави: — Носът на нула градуса.
— Посланието тръгва, сър.
Джонстън се наведе над комуникационния пулт. Кратката импулсна трансмисия се осъществи за секунди, компютърът я дешифрира и екранът се запълни със ситен текст.
— Това ли е всичко? — попита Джонстън, след като се запозна със съдържанието му.
— Да, сър.
— Помощник — изправи се капитанът. — Потапяне до шейсет и пет и пълен напред по досегашния маршрут. Поеми командването, аз слизам в торпедния отсек.
Шестнадесетте „тюлени“ на борда на „Вирджиния“ сякаш бяха навсякъде — част от тях тренираха работа с външния шлюз, други отработваха различни аварийни ситуации. Истинско стадо скакалци, по думите на корабния готвач. Джонстън бе принуден да напомни на екипажа, че „Вирджиния“ е конструирана по начин, предвиждащ превозването на подобни „скакалци“ до всяко място, на което някой тъпак си е позволил да ядоса добрия стар Чичо Сам…
Килкъни и двамата лейтенанти на „тюлените“ се бяха навели около монитор с плосък екран, на който се виждаха чертежите на площадката на изстрелване.
— Офицер в отсека — извика един от тюлените, забелязал появата на капитана.
— Продължавайте — вдигна ръка Джонстън, предотвратявайки официалното посрещане на старши офицер. — Килкъни, ще ми отделиш ли минутка?
— Разбира се, сър.
— Току-що получихме съобщение от птичката — промърмори Джонстън, след като двамата се отдалечиха по посока на входния люк. — По всичко личи, че става въпрос за имейл на твой познат, пристигнал от доста необичайно място.
— Келси?
— Не. Роксан Тао. Според посланието, което получих току-що, тя се намира на борда на „Акватус“.
Килкъни безмълвно поклати глава, а на лицето му изплува широка усмивка.