Келси стисна зъби и замръзна от напрежение. Корпусът бясно се тресеше от огромната мощ на освободената енергия. Оглушителните вибрации погълнаха всичко, включително и човешките гласове в слушалките ѝ. Отделила се от стартовата площадка, совалката осъществи маневра, която можеше да се окачестви като комбинация между скок, наклон и завъртане, описвайки широка дъга над Атлантическия океан. Келси усети само завъртането, тъй като страхотното ускорение я беше сплескало върху седалката и не ѝ позволяваше да почувства страничния наклон. Крайниците ѝ натежаха като олово.
Половин минута след старта совалката продължаваше да се бори с огромното въздушно съпротивление, но скоростта ѝ стабилно се увеличаваше. Гласът на Лънди обяви, че намалява на 85 процента тягата на основните двигатели. Точно навреме, за да задържи налягането върху корпуса в границите на сигурността. Тридесет секунди по-късно гласът на командира се чу отново.
— Център, говори „Либърти“. Преминавам на максимално ускорение.
— Разбрано, „Либърти“. Газ до дупка!
С наближаването на старта купонът в Джети Парк постепенно затихна. Мнозина от присъстващите започнаха да отброяват на глас оставащите секунди — както го правеха по Нова година. Нолън мушна телефона в джоба си и остана прав и смълчан близо до ръба на водата, загледан в електрическото сияние отвъд мангровите горички на отсрещния бряг.
Совалката се появи в небосвода като изкуствена зора, оставяйки ослепителна огнена диря в тъмната нощ. Множеството я посрещна с възторжени овации. Усмивката на Нолън бе единственото свидетелство, че и той споделя радостта на тълпата.
А когато космическият апарат влезе в проектираната дъга на изток, той с изненада откри, че чува грохота на гигантските ракетни двигатели, въпреки че разстоянието до стартовата площадка беше поне десетина километра. Лесно различи четирите степени и изведнъж си даде сметка, че енергията, способна да изведе в орбита обект с размерите и теглото на 13-етажна сграда, няма как да го прави без съответния силен шум.
Тътенът връхлетя района на парка около тридесет секунди след като „Либърти“ изплува над мангровите дървета. Обзети от паника, птиците се разхвърчаха във всички посоки, а Нолън си помисли, че все пак е достатъчно далеч от стартовата площадка, за да види първо картината на изстрелването, а доста по-късно и да го чуе.
Очите му останаха заковани в огнената диря, която бавно се стопяваше в нощното небе. Шоуто свърши и публиката бавно започна да се разпръсква. Хората забързаха към колите, тъй като новият работен ден наближаваше.
Нолън прекрасно разбираше на какви опасности е изложена Келси. Дори дребна повреда в екипировката ѝ може да завърши със смърт. Навремето, още докато служеше като „тюлен“ в специалните части на флота, той беше прекарал много време в затвореното пространство на подводниците, беше се промъквал по океанското дъно, за да изскочи на поредния враждебен бряг.
Слава Богу, че в Космоса никой не се опитва да те убие, помисли си с въздишка той и вдигна глава към тъмното небе. Брегът наоколо беше опустял.
3
„Либърти“
3 август
Келси плуваше в близост до тавана на кабината, хванала се за една от ръкохватките до илюминатора. Влязла в орбита, совалката летеше обърната наопаки и Земята се падаше някъде в краката ѝ. Но илюзията за нулева гравитация премахваше разликата в понятията горе и долу. Подготовката ѝ на физик напомни, че именно земното притегляне държи совалката в орбита, но ефектът му на тази височина се изразява в загуба на 90 процента от нормалното ѝ усещане за тежест.
Мащабно погледнато обаче, пътешествието ѝ съвсем не изглеждаше нещо особено. Ако си представи Земята като баскетболна топка, „Либърти“ щеше да изглежда като малка точица, въртяща се на около два сантиметра от нея. Това, което задържаше космическия кораб в орбита и не му позволяваше да падне на Земята или да изчезне в Космоса, беше деликатният баланс между скорост и земно притегляне. При движение с повече от трийсет хиляди километра в час „Либърти“ падаше под ъгъл към Земята, а не отвесно към нея. Като следствие от това Келси и колегите ѝ астронавти изпитваха постоянно чувство на безтегловност — онова, което човек на Земята изпитва само за миг — да речем, когато набира инерция за скок от трамплин.
Очите ѝ не можеха да се отделят от ярката синева на Тихия океан. Само двадесет минути по-рано бе имала възможността да зърне Годавари и Ганг, блестящи като сребристи артерии върху релефната повърхност на индийския субконтинент. В света под нея беше пладне, но чувството ѝ за връзка със земното време и място вече беше изчезнало. Откакто се бе озовала в Космоса, Келси бе наблюдавала цели четири на брой ослепителни изгрева — събитие, което на борда на „Либърти“ се случваше на всеки деветдесет минути.