— Страхотно! — прошепна Рейни, приковал очи в четирите фигурки, които напуснаха задната част на „Вирджиния“ и започнаха да се издигат към повърхността.
— Контрол, тук торпеден отсек — вдигна микрофона О’Рорк. — Алфа е навън.
— Разбрано, Торпедо. Продължаваме с втората част на операцията.
Докато „Вирджиния“ бавно скъсяваше разстоянието до „Акватус“, деветте членове на екипа Браво заеха позиция във вътрешния шлюз и отвориха горния люк. Подводницата намали ход, заемайки позиция на 40 метра под повърхността, малко встрани от кила на големия кораб над нея. Екип Браво напусна борда, след което процедурите се повториха за Килкъни и последните трима от тюлените.
Залепил се за екрана, Грин наблюдаваше придвижването на тринадесетте леководолази към огромния бял корпус, който едва забележимо се поклащаше. Изостреният кил на „Акватус“ се проточваше извън обхвата на холографската апаратура. С дължина от над сто метра и три пъти по-голяма широчина корабът над главите им далеч превъзхождаше размерите на подводницата.
— Не бих искал да съм на този кораб, когато „тюлените“ се качат на борда — промърмори О’Рорк. — Ако имат капка ум в главите, онези горе би трябвало веднага да се предадат!
— Не забравяйте, че Си Джей е умна жена — обади се Рейни. — Гениално умна, бих казал…
Грин продължаваше да наблюдава фигурките на водолазите, които бързо се издигаха към повърхността. Надяваше се, че всичките тринадесет ще се върнат обратно.
— Мисля, че вие двамата бъркате интелигентността с мъдростта — обади се той. — Предвид случилото се досега, Скай би трябвало да прояви достатъчно благоразумие и да приеме поражението.
— Торпеден отсек, тук Контрол — пропука в репродукторите гласът на първия помощник.
— Слушам, Контрол — отговори О’Рорк.
— Сонарът засича обект на три-три-пет, приблизително разстояние 15 хиляди метра, бързо се приближава. Можете ли да го идентифицирате?
Грин набра информацията почти едновременно с данните, които предаде Полсън. Холографският екран помътня за момент, после очерта една цилиндрична площ от морската повърхност с приблизителна площ от двадесет квадратни километра.
— Прието, Контрол — обади се О’Рорк, заковал очи в бавно оформящото се холографско изображение. — Виждаме два корпуса…
Корабите бързо се приближаваха, изображенията им на екрана нараснаха до близо тридесет сантиметра. Носовете им пореха водата, вдигайки високи вълни.
— Двойно изображение на корпусите…
— Готово — промърмори Грин и набра съответната команда. Под изображенията се появиха колонки с цифри, маркиращи точните размери на корпусите, хванати от системата за акустична дневна светлина.
— Дължина пет-едно-едно, точка осем фута — обяви сонарният оператор. — Кил пет-шест, точка осем фута. Газене две-едно, точка Три фута.
— Пускам ги в базата данни — каза Грин, после кимна с глава: — Имаме идентификация.
— Контрол, обектите на повърхността са два разрушителя, клас „Съвременен“ — обяви О’Рорк.
— „Съвременен“? — учуди се Джонстън. — Какво, по дяволите, търсят тук руснаците?
— Може да са китайски, сър — обади се Полсън. — Тяхна двойка разрушители напусна Пърл Харбър малко преди нас.
— За мен е важно, че въпросните кораби не принадлежат към флота на САЩ. Затова заповядвам да се вземат на прицел с всички възможни варианти, тъй като това малко рандеву има всички шансове да се превърне в шумен купон!
51
Екип Алфа приближи потопяемите понтони на „Арго“ и се раздели на две. Всеки от понтоните имаше по два електродвигателя за компенсиране на теченията — малки странични пропелери, монтирани непосредствено под морската повърхност. Включени към компютрите на борда и автоматичната GPS система, те бяха в състояние да контролират позицията на платформата изключително прецизно дори и в бурно море.
Стивърс и партньорът му се насочиха към двигателите на левия борд, а другата двойка пое онези на десния. Поставиха експлозивите малко над валовете на всеки двигател. Количеството взрив беше изчислено така, че да ги извади от строя, без да повреди платформата.
Придвижваха се от кърмата към носа, придържайки се в близост до горната част на понтоните. Когато приключи с поставянето на зарядите, екипът се събра около централния понтон, направи кратка почивка за декомпресия на дълбочина десет метра, след което продължи нагоре, към морската повърхност. Четири черни точки изскочиха почти едновременно над водата в сянката на платформата.