Помощник-командирът се замисли за момент, давайки си ясна сметка за удоволствието на капитана, превърнал се в инструмент на националното отмъщение. Същевременно не забравяше, че предстоящата акция със сигурност щеше да доведе и до собственото му повишение.
— Вероятно около един милиард юана, другарю капитан — отвърна той.
— Това е добра цена за престъпленията на тази жена, не мислите ли? — злорадо подхвърли капитанът, после стисна устни и заповяда: — Открийте огън!
Сигналът от мултибандовия радар се прехвърли в компютърната система на „Саниа“, която светкавично обработи параметрите за стрелба, излъчвани от стартовата площадка „Арго“. Лафетите в предната част на разрушителя се завъртяха на позиция, а двойните 130-милиметрови оръдия леко се вдигнаха нагоре, готови да залеят с адски огън целта, която се поклащаше на три морски мили от тях.
53
Механичната ръка бавно се оттегли от изправената ракета и започна да се сгъва надолу, по посока на площадката. Проверката на комуникациите между ракетата и „Акватус“ течеше с пълна скорост, а системите последователно докладваха статут на готовност.
Стивърс и неговите „тюлени“ свалиха плавниците и започнаха да се катерят по стоманената решетка — едно нелеко упражнение за хора, облечени в леководолазни костюми. Пръв беше боецът с прякор Спайдърмен, който показваше на колегите си най-удобните места за захващане. Не след дълго се добраха до долната палуба на „Арго“, а цената на усилията им беше доста силна болка в ръцете.
Стивърс отново погледна часовника си.
— Браво е във водата — обяви той. — Да вървим!
Високата близо седемдесет метра ракета „Скай-4GR“ се издигаше в центъра на площадката за изстрелване — стройна като топола, заоблена на върха. Основата ѝ беше скрита в облаци бяла пара, а въздухът се изпълваше с боботенето на криогенните ѝ резервоари.
— Лейтенант, тия май не са натиснали копчето за изключване! — подвикна Спайдърмен.
Вместо отговор Стивърс хукна към намиращата се наблизо командна зала. Вратата беше отключена, а вътре нямаше никой. Екранът с течен кристал на стената отчиташе последните секунди до старта.
— Мамка му! Изстрелването не е отменено! — извика Стивърс. — Оттеглете се, веднага!
Четиримата се обърнаха едновременно и хукнаха с всички сили към перилата на десния борд. В момента, в който ги прескочиха и полетяха към водата, зад гърба им изригна горещ вулкан, а ударната вълна ги поде с огромна сила, захвърляйки ги на петдесетина метра от борда на платформата.
Бяха мъртви още преди първия залп на „Саниа“ да се стовари върху палубата на „Арго“. В рамките на шейсет секунди площадката бе засипана от четиридесет тежки бронебойни снаряда, които унищожиха стоманената рамка. Понтоните се разкрачиха навън и централната част на „Арго“ бързо хлътна надолу.
Холографският екран се изпълни от ослепителнобяла светлина. Акустичната шокова вълна прекоси водата за част от секундата и запълни компютъра на АДС с водопад от безсмислени данни.
— Какво беше това, по дяволите? — извика О’Рорк.
— Вероятно осъществиха изстрелване — промърмори Рейни.
— В такъв случай нашите момчета са загазили — загрижено рече Грин.
Соничното претоварване постепенно се оттече и на екрана отново изплува холографското изображение. С помощта на няколко бързи команди Грин го фокусира върху „Арго“. Водата около площадката беше покрита с отломки, а подводните ѝ части бързо се разпадаха. Рейни се приближи до екрана и почти залепи нос за акрилното му покритие.
— „Арго“ се пречупва на две — констатира той. — А във водата вдясно се вижда нещо, вероятно „тюлените“…
— Да, виждам ги — кимна Грин и даде максимално увеличение. Четирите фигури се различаваха съвсем ясно.
— Контрол, говори торпедният отсек — включи апаратурата О’Рорк. — Вдясно от борда на платформата имаме четирима ранени — повтарям четирима. А самата платформа се разпада.
Грин изключи увеличението и потърси правата линия между „Вирджиния“ и хората във водата.
— Позиция нула-девет-шест — докладва О’Рорк. — Дистанция пет хиляди метра.
— Хора зад борда! — изръмжа Джонстън. — Курс нула-девет-шест, изплаване. Помощник, искам водолазите да са във водата в момента, в който излезем на повърхността. Повишена готовност на медицинския екип, проверка на радиацията — в случай че ракетата се взриви.
54
В момента, в който ракетата се отлепи от платформата, тринадесетте мъже от екип Браво бяха все още под водата, но въпреки това ясно усетиха грохота на старта, примесен с артилерийската канонада на „Саниа“. Плъзнаха се нагоре между двете огромни витла на кораба, застинали неподвижно. Позицията се поддържаше от няколко малки коригиращи двигатели, прикрепени по протежение на кила. Над главите им се виждаше сгънатият трап, прикрепен към изолираната врата. Металният корпус беше гладък, изкачването по него беше изключено.