Двама от „тюлените“ се прицелиха и изстреляха куките с прикрепените към тях въжета. Острите им краища пробиха с лекота стоманената обшивка над ватерлинията, въжетата се изпънаха. Хората от екипа свалиха плавниците си и започнаха да се катерят нагоре.
Първите двама бързо се прехвърлиха през парапета и внимателно огледаха задната палуба. Наоколо не се виждаше жива душа. Останалите членове на екипа безшумно ги последваха. Озовали се на палубата, те извадиха автоматите си МР5 и покриха подстъпите от двете страни. После тихо отстъпиха встрани, освобождавайки място за колегите си.
Килкъни се качи на палубата последен и веднага видя разрушителя, заел позиция вдясно от борда. Над предните му оръдейни лафети се издигаха зловещи сиви облачета.
— Мамка му! Нима са стреляли по… — Млъкна насред изречението, забелязал дългата сребриста диря в небето.
— Не са я улучили — язвително промърмори лейтенант Ралф, уверил се, че тюлените контролират цялата задна палуба. — Проблемът е там, че са спуснали лодки и се приближават насам… Една се насочва и към другия борд.
— В такъв случай да действаме!
Браво се раздели на две групи. Ралф поведе петима „тюлени“ по левия борд, докато старши матросът оглави другата по десния, към която се присъедини и Килкъни. Скоро завиха зад ъгъла и пред очите им се разкри висок стълб дим, който се издигаше над площадката за изстрелване.
Едва добрали се до винчовете със спасителни лодки, пред тях се появи група хора, които със смях напускаха вътрешността на каюткомпанията. Смехът им секна в момента, в който видяха застрашителното туловище на китайския разрушител.
— Всички на палубата! — изкрещя старши матросът и се втурна към тях. — Лягай долу!
Една жена изпищя, но повечето от останалите моментално изпълниха заповедта, идваща от човека в черно с автомат в ръце. Тюлените зад Килкъни се пръснаха около пленниците с насочени оръжия.
Тази сцена бе видяна от един от мъжете, които все още чакаха ред да излязат на палубата. Той се обърна и хукна към Контролната зала. Там все още беше пълно с инженери и техници, които следяха на екраните си отделянето на първата степен на ракетата.
— Превземат ни! — истерично изкрещя мъжът. — На палубата гъмжи от въоръжени хора!
— Какво? — обърна се да го погледне ръководителят на изстрелването.
— Идват насам! — размаха ръце мъжът, обзет от паника.
Моу изскочи на терасата за наблюдение, увиснала високо над палубата. Облегната на перилата, Скай наблюдаваше сребристата диря в небето.
— Разрушиха „Арго“! — задъхано съобщи Моу.
— Очаквах го от момента, в който обявиха, че идват на борда — кимна Скай. — По тази причина ускорих изстрелването. — Гласът ѝ беше спокоен, напълно лишен от емоции. — Идват за нашите кожи — моята и твоята…
— Нямам никакво намерение да се разделям с кожата си! — извика Моу.
— Аз също — кимна Скай и погледна часовника си.
55
Изразходвайки последните остатъци от горивото си, „Зевс-1“ прекоси Тропика на Рака на осемстотин километра над големия Хавайски остров. Целта беше близо, само на пет минути. Инерционните жироскопи се задвижиха и клинообразният космически апарат бавно наведе нос към безкрайната синева на Тихия океан. Във вътрешността му пламна химическият огън.
Последният изстрел бе произведен в момента, в който „Зевс-1“ увисна точно над екватора. Зарядът се насочи отвесно надолу, проблясвайки като ярка звезда в безоблачното небе.
Водата в точката на съприкосновение кипна и се превърна в пара, която бързо се смеси с черния дим, който се издигаше над платформата. Лъчът прониза главната палуба на „Саниа“, прегаряйки с еднаква лекота хора и метал. След него пламнаха множество локални пожари, предизвикани от капките разтопена стомана.
На мостика се разлетяха искрите на многобройните къси съединения. Дебели снопове кабели за миг се превърнаха в течна сплав от разни метали, подложени на чудовищно натоварване. Миризмата на изгоряла плът и втечнена стомана се смеси с тази на наелектризиран озон.
Капитан Яо загина почти моментално, тъй като лъчът прониза лявото му рамо, отваряйки огромна дупка в гръдния му кош. Мигът на славата отмина безвъзвратно, превърнал се в миг на предсмъртна агония.