30-милиметровите оръдия на десния борд на „Ханджоу“ останаха насочени към „Акватус“, докато разрушителят бавно кръжеше около „Саниа“. Ситуацията е доста объркваща, помисли си Чжин. По палубите на големия бял кораб не се виждаха никакви оръжия, а такива, които биха могли да разрушат внушителен боен кораб, нямаше как да бъдат скрити. Сонарите му не откриха подводни мини, но внезапната поява на неидентифицираната подводница рязко свиха доверието му в тази апаратура. Чжин отлично знаеше, че при малка скорост американските подводници са изключително тихи и много трудни за откриване, но знаеше и друго: движението на изстреляно торпедо не можеше да бъде пропуснато дори и от полузаспал дежурен на сонара.
Освен ако не е било заглушено от изстрелването на ракетата, помисли си той.
— Оръжейна зала, говори капитанът — включи микрофона Чжин. — Насочете предните оръдия към неидентифицираната подводница.
— Капитане, китайският разрушител ни засече и в момента ни държи на прицел.
— Мамка му! — изруга Джонстън. — Спаркс, виж дали можеш да се свържеш с този разрушител, преди да е пробил някоя дупка в чисто новата ни лодка!
— Слушам, капитане — прозвуча отговорът на радиста.
58
„Акватус“
— Скай ме подложи на разпит — заяви кратко Тао.
В изявлението имаше само загриженост, без следа от притеснение или срам.
— Сигурен съм, че не си ѝ казала нищо — рече Килкъни.
— Дрогираха ме. Нямам идея какво съм ѝ казала, но трябва да допуснем, че знае за Уошъбау.
Килкъни добре знаеше това, което партньорката му умишлено пропусна: Скай елиминира всичко, което възприема като заплаха. Бялата следа от ракетата бавно се разтваряше в безоблачното небе.
— Къде те разпитваха?
— В апартамента на Скай на последния етаж.
Килкъни извади пистолета на Унгер и ѝ го подаде.
— За всеки случай, ако се натъкнем на нещо по пътя — промърмори той.
Тао провери магазина и го последва по стълбите. Изкачиха се бързо до петото ниво, без да срещнат жив човек от корабната охрана.
— Двойната врата в дъното — спокойно рече Тао.
Килкъни зае позиция встрани пред вратата на площадката и ѝ направи знак да отвори. В момента, в който пантите безшумно се завъртяха, той изскочи напред и дулото на пушката му обходи пустия коридор.
С периферното си зрение улови някакво движение, направи светкавично завъртане и видя как обшитата с алуминий врата в противоположния край бавно започва да се затваря. Хукна натам, надявайки се да изпревари щракането на електронната ключалка, следван по петите от Тао.
Успя да пъхне глава в стесняващия се процеп, а рамото му свърши останалото. Вратата отскочи към стената, а той се претърколи във вътрешността на помещението.
Моу откри огън в момента, в който краката му докоснаха пода. Първият куршум попадна в дебелия приклад на карабината и той влезе в болезнено съприкосновение с гърдите на Нолан. Вторият закачи горния ляв край на кислородната маска на гърдите му и го отхвърли назад. Главата му глухо изтропа в рамката на вратата.
Тао се възползва от пролуката и натисна спусъка два пъти в бърза последователност. Куршумите попаднаха в гърдите на Моу, като единият от тях прониза белия му дроб.
Моу политна назад, но вместо да отвърне на огъня, насочи пистолета си встрани и натисна спусъка. Тао стреля за трети път и го улучи в слепоочието, слагайки край на всичко. Най-довереният човек на Скай се просна на плюшения килим, от раните му рукна кръв.
Край вратата Килкъни тихо простена.
— Добре ли си? — обърна се да го погледне Тао.
— По-добре от алтернативата — промърмори Килкъни и бавно започна да се изправя. — Виждам звезди, но май ще живея…
— Не мога да кажа същото за питбула на Скай, който лежи ей там — просъска Тао. — Този мръсник потопи „Морски лъв“!
— В такъв случай му пусни още два, за да сме сигурни — изпъшка Килкъни.
Тао предпазливо пристъпи напред, но бързо ѝ стана ясно, че човекът на пода вече е труп. Погледна в посоката, в която Моу бе произвел последния си изстрел, очаквайки да открие поредната му жертва. Вместо това видя писалището, пред което я беше разпитвала Скай. На плота му лежеше разтворен лаптоп в титанова кутия с дупка в средата на екрана.