— Стив Джобс3 едва ли ще е щастлив при подобна гледка — промърмори Килкъни, изправил се до нея.
— Според мен последният изстрел на Моу няма нищо общо със слабостта му към персоналните компютри — поклати глава Тао.
— Бас държа, че се опита да ни попречи да проникнем в съдържанието му — кимна Килкъни и се наведе да огледа машинката: — Според мен ще ни трябва Грин…
59
В орбита
Двадесет и пет минути след отделянето си от „Арго“ горната степен на ракетата „Скай-4GR“ издигна товара си на високата орбита над източното крайбрежие на Южна Америка. Спътникът зае точно мястото, на което собственикът му искаше да бъде, като дори компенсира лекото отклонение на платформата, получило се в резултат на изключените подводни позиционери.
Последната степен се включи още веднъж, изтласквайки товара до прецизно изчислената му позиция спрямо останалите сателити от съзвездието „Скай“.
Осемстотин километра над Централна Африка, при скорост 27,200 километра в час, последната степен на ракетата освободи спътника и започна обратното спускане към Земята. Преди малко двата обекта бяха минали покрай източния край на Оградата, компютрите в Долгрен регистрираха присъствието им и ги обозначиха със съответните номера в електронния журнал на Управлението за космически полети.
Стартирайки самостоятелния си полет над Индийския океан, „Зевс-2“ осъществи контакт с останалите сателити от съзвездието „Скай“ и присъствието му бе регистрирано в мрежата. Последва серия от фалшиви диагностични послания, предупреждаващи наземния контрол за фатални грешки в бордната електроника. После спътникът премина към следващата фаза на програмата си.
Като изваден от канията си нож издълженият корпус на космическия апарат се измъкна от металната, отразяваща електронните сигнали обвивка. Серия кратки включвания на маневриращите ускорители му позволиха да се отдалечи от използваната черупка. „Зевс-2“ направи корекции в курса си и острият му нос се насочи право на север. Реакторът в утробата му се включи, захранвайки главния двигател с нужната електроенергия. От изпускателните дюзи излетя стабилна струя йонизиран ксенон и спътникът убиец пое по самостоятелна полярна орбита.
60
„Акватус“
Екипажът беше събран на мостика под зоркото око на лейтенант Ралф и двама от подчинените му. Завземането на кораба беше приключило. През широките панорамни прозорци се виждаха двата китайски разрушителя на близко разстояние от десния борд, единият от които беше смъртно ранен. Спасителните лодки слаломираха между зоните възпламенено гориво и прибираха матросите от водата.
— Какво става, лейтенант? — попита Килкъни, появил се на мостика заедно с Тао.
— Патова ситуация в стил „Мексиканска защита“. „Вирджиния“ изплува до останките на „Арго“, а китайците, както виждаш, почти надничат през прозореца. Изглежда, никой не знае какво е улучило кораба им, но това не им пречи да ни гледат с лошо око. Бас държа, че поне две ракети МК-48 са насочени насам — просто за да подхранват въображението на капитана на читавия разрушител.
— „Вирджиния“ е изплувала, така ли?
— Аха. Китайците обстрелваха „Арго“, но ракетата ги изпревари и успя да излети. — Ралф замълча за миг, после добави: — По всичко личи, че сме изгубили четири човека…
Килкъни кимна. Беше изпадал в подобни ситуации и знаеше колко е трудно да се изпращат онези стандартни писма до близките на загиналите.
— „Ханджоу“, тук „Вирджиния“, приемам — екна един глас от радиостанцията.
— Нашите се опитват да установят контакт, но китайците не отговарят — поясни командирът на щурмовия екип.
Килкъни се извърна към прозореца. Един поглед към разрушителите беше достатъчен, за да установи, че става въпрос за кораби близнаци.
— Ще разрешите ли? — попита той и посочи към бинокъла, който висеше от дебелия загорял врат на капитан Уърнър.
Без да отговори, капитанът го свали и му го подаде. Противокорабната ракетна установка на улучения разрушител беше разположена на предната палуба, непосредствено пред огромната пробойна в корпуса му.
— Какво гледаш? — попита Тао.
— Гледам онзи, който все още е цял — каза Килкъни и ѝ подаде бинокъла.
— По-точно?