— Обърни внимание на онези големи цилиндри, точно над извивката на корпуса, която започва от главната палуба. Четири на брой, събрани в общ сноп…
— Виждам ги. Какво представляват те?
— Убийци на кораби. Ракети „земя-земя“, в случая „повърхност-повърхност“… Обзалагам се, че именно те са видели сметката на другия кораб. Вероятно са се взривили погрешка.
— Но какво ги е задействало? — попита Ралф. — Те искаха да превземат „Акватус“, а не да го потопят. Което означава, че въпросните цилиндри не би трябвало да са активирани.
Тао премести поглед към повредения разрушител. Главната му палуба беше на едно ниво с морската повърхност, а през огромната дупка в корпуса се виждаха тесните коридори и стълбички, между които бяха подредени вратите и люковете на вътрешните помещения.
— Нолън, ти огледа ли другия кораб както трябва? — попита Тао.
— Само колкото да видя къде се е пречупил… Защо?
— Погледни по-внимателно пробойната.
Килкъни се подчини. Очите му внимателно опипаха разкривените от експлозията стоманени плочи на корпуса и бързо откриха това, което беше направило впечатление на партньорката му. В предната си част дупката беше като всяка дупка, получена вследствие на силен взрив — назъбена, с обгорени носещи греди и силно изкривена обшивка. Но задната беше съвсем различна — отрязана като с нож, с гладки ръбове, под абсолютно прав ъгъл с повърхността на палубата. Сякаш беше картина на кораб, нарисувана от Дейвид Макълей, а след това обърната обратно.
— Палубата е била пробита — промърмори той. — А ракетите са експлодирали след това.
— Това е работа на Скай, нали?
— Май да. Което ни поставя в позицията на онзи с добрата и лошата новина…
Подаде бинокъла на Тао и взе микрофона на радиостанцията.
— „Вирджиния“, говори Килкъни от борда на „Акватус“.
— Чуваме ви, „Акватус“.
— Свържете ме с торпедния отсек.
— Свързани сте — отговори радистът.
— Грин, там ли си, приятелю?
— Че къде другаде мога да бъда? — изръмжа в отговор Грин. — Откри ли Роксан?
— Да, всичко е наред. Рейни, възможно ли е вашият спътник да атакува кораб в морето или друг обект на земната повърхност?
— Разбира се. Лъчът ще изгуби част от силата си заради атмосферата, но безспорно е в състояние да причини сериозни поражения.
— А вие там видяхте ли какво се е случило на онзи разрушител?
— Грозна работа, човече — промърмори Грин, очевидно разстроен от безсмислената разруха. — Много грозна!
— Ако Скай е използвала „Зевс-1“, това ще изчерпи ли заряда му?
— При всички случаи — отговори Рейни. — Обектите в Космоса — ракети и спътници, са изработени от сравнително лек материал, но пробиването на корабна броня е друга работа. За тази цел е нужен плътен енергиен сноп. Мога да кажа, че в момента „Зевс-1“ не е нищо повече от космически отпадък…
— Това е добрата новина — кимна Килкъни. — Лошата е, че заместникът му вече пътува нагоре, а Скай знае, че Уошъбау е на борда на МКС. Тя може ли да програмира спътника от личния си лаптоп?
— Да, стига да разполага с подходящ софтуер за връзка с антената му — отвърна Рейни.
— В такъв случай вие двамата хващайте първата лодка в моя посока! — отсече Килкъни. — Разполагам с един повреден лаптоп, а времето ни може би изтича!
— „Ханджоу“ вика „Акватус“! — прозвуча един напрегнат глас в репродуктора.
— Чуваме ви, „Ханджоу“ — отговори Килкъни.
— С Нолън Килкъни ли говорим? — попита друг глас.
— Да.
В очите на Килкъни се появи учудване.
— Според някои доклади вие сте загинал в Чили.
— И аз чух подобно нещо.
— Хей, Килкъни! — екна гласът на Джонстън. — Тъй и тъй си приказваш с разрушителя, би ли ги помолил да изключат бойния си радар? Това нещо ме прави нервен!
— Какво ще кажете по въпроса? — подхвърли Килкъни, обръщайки се към невидимия си събеседник. — Ние нямаме нищо общо с нападението срещу кораба ви.
— Защо сте тук? — прозвуча отново напрегнатият глас.
— Предполагам, по същата причина, поради която и вие сте тук — отвърна с лека въздишка Килкъни. — Някой уби нашите астронавти в орбита. Изпратихме екип и на стартовата платформа.
Отсреща настъпи тишина, после в репродуктора отново се появи по-спокойният глас.
— Нашите сили не бяха уведомени за присъствието ви — отчетливо каза той. — Успяхте ли да заловите Си Джей Скай?
— Не. Тя избяга в момента, в който превзехме кораба. В момента лети за Киритимати.
— В състояние ли е отново да използва оръжието?
— За момента не. Но за да я спрем, имам нужда от помощта на двама мои сътрудници, които са на подводницата.