— Положението е повече от критично — беше заявил по-късно Камбуров, когато хеликоптерът на института прекосяваше небето над Балканския полуостров. — Не можем по нищо да различим кой е истинският Стилян Кънев и кой е двойникът, за да го предадем за унищожение. По всички показатели те са идентични. В биохимичен смисъл на думата двойникът е човек точно толкова, колкото е всеки от нас. Затова изискват така строго да се спазват клаузите на договора; за да няма и нищожна вероятност от грешка. А ние!…
— Ужасно! — изсумтя академик Христозов, който знаеше много добре величината на моралното престъпление, което му тегнеше на съвестта. Никой човек в света не би желал да има двойник. И никой не можеше да предвиди до какви последици може да доведе всичко това.
Тези мисли не ги напуснаха и по-късно, когато се прехвърлиха и подводницата на института, с която бяха влезли във връзка по радиото. Тези мисли ги измъчваха още по-жестоко сега, когато единият от двамата Стиляновци лежеше мъртъв в каютата на капитана. Кой от двамата беше той — човекът или роботът?…
В подводната къща ги посрещна отчаянието. Ванда ридаеше безутешно върху леглото, а Руси и Стилян се разхождаха, без да се поглеждат. Очевидно Стилян им бе разказал цялата нелепа история с двойника.
Без да се стеснява от никого, академик Камбуров се спусна към своя подчинен.
— Кога пристигнахте тук? — попита задъхано той. — Първи или втори?
Всички се извърнаха към Стилян, разбрали изведнъж, че от неговия отговор, от тази единствена негова дума, зависеше бъдещето на повечето от тях.
— Втори! — каза без колебание Стилян, но веднага побледня и несъзнателно сложи ръка на гърдите си.
— Втори?… Сигурен ли сте?…
— Разбира се! Когато дойдох, моят двойник спеше и в първия миг аз така се изплаших, че…
Камбуроз приседна на леглото и тихичко се разсмя. Месестите му бузи, които така много го оприличаваха на стар булдог, се тресяха, от очите му се стичаха сълзи на радост и на безкрайно облекчение.
— Вие сте истинският Стилян Кънев! — каза подир малко той. После им разказа цялата заплетена история…
Дълго мълчаха след неговия разказ, потресени от неочакваната развръзка.
— Но защо се е самоубил „другият“ Стилян? — попита по едно време Ванда.
— Наистина, защо? — обади се и Стилян. — Поведението му не е съвсем логично.
— Как бихте постъпили вие на негово място? — попита с внезапен интерес академик Кзмбуроз. — Ако вие се връщахте последен в къщата?
— По съвсем същия начин — каза убедено Стилян. — Щях да вляза вътре и да участвувам най-добросъвестно в разкриването на истината. Макар че опасността да загубя беше точно петдесет процента.
— А жена ви? — продължи странния си разпит Камбуров.
— "Точно заради нея щях да вляза — каза горестно младият мъж. — Тя е най-заинтересованата да открие истинския си съпруг, нали!
— Значи единствено от обич към нея щяхте да постъпите така?
Лицето на Стилян се покри с гъста червенина.
— Може да не е модерно, академик Камбуров — каза пламенно той, — но аз обичам дълбоко и нежно жена си. И никому не бих позволил да й причини злина. Дори и на моя двойник.
Върху умореното лице на стария академик се появи една добра човешка усмивка.
— Грешите, млади човече, но вие нямате никаква вина за това. Така е устроен всеки от нас, колкото и да е печално да си го признаем.
— Какво искате да кажете? — попита засегнат Стилян
— Вие казвате, че от обич към жена си се върнахте. А помислихте ли, че при вида на двамата Стиляновци тя щеше да преживее невероятен шок?…
Стилян мълчеше с объркано лице.
— Но и постъпката на другия Стилян е необяснима — обади се Ванда, която следеше с жив интерес разговора.
— Двойниците роботи от този тип се правят нарочно с едно „несъвършенство“ — обясни Камбуров, — техните съзнания се изчистват напълно от човешкия егоизъм. Те не бива да имат никаква агресивност, присъща на всяко живо същество. В крайна сметка това може да се окаже единствена защитна мярка спрямо прототипа.
— И вие наричате това „несъвършенство“? — обади се за пръв път Руси; като най-млад от всички в подводната къща той предпочиташе да си мълчи.