— Несъвършенство дотолкова, доколкото не повтаря точно модела. Липсата на егоизъм обаче обяснява всичките му последни действия. Стилян-роботът се е самоубил заради вас, Ванда. За да бъдете вие щастлива. Той е дошъл до къщата, видял ви е тримата и се е отдалечил безшумно. Взел е благородното решение да излезе от играта във ваша полза. И, смея да ви уверя, от негова гледна точка той е постъпил по единствено правилния начин.
— Може би!… — каза неопределено Ванда и се обърна. Тя се отправи към края на помещението, опря чело на хладната стъклена стена и впери поглед в мрачната бездна пред себе си. Мислеше за този „друг“ Стилян, когото беше видяла само веднъж през живота си и който бе предизвикал такова кошмарно преживяване с появата си. Сега със своето доброволно оттегляне от живота той остави странна смесица от чувства в душата й, чувства, неизпитани от никоя друга жена в света…
„Горкият! — помисли с топло съчувствие Ванда. — Като прокълнат от съдбата човек да оставя подир себе си само хаос, където и да се появи. Какъв несретник!…“
Настъпи неловко мълчание като след смъртта на истински човек. Или просто всички бяха уморени от преживяното, за да могат да разговарят. Само Стилян нарушаваше сега покоя в малката къщичка, като се разхождаше напред-назад, потънал в мисли.
По едно време Стилян се надвеси над своя директор.
— Искам да го видя още веднъж — каза тихо той. — Другия Стилян…
Академик Камбуров само кимна с глава…