Еди повдигна вежда; нищо от онова, което беше виждал, не подсказваше, че подопечният му има нещо общо с религията.
— Не знаех, че папата е в града.
— Не е папата, пич. Нещо по-добро от това! Пристигна моят човек, Озир!
— Кой?
— Халид Озир! Нали се сещаш, Храмът на Озирис?
— За култа ли говорите?
За пръв път, откакто се познаваха, Еди усети обида в гласа на Грант.
— Пич, това не е никакъв култ! Това си е истинска религия, която промени живота ми. Искаш ли да останеш млад завинаги? Те могат да ти помогнат да го постигнеш. — Той посочи загорялото си, скучно красиво лице. — Аз съм на двайсет и девет, нали? Но не съм остарял нито ден, откакто навърших двайсет и седем. Какво по-добро доказателство от това, пич?
— Сигурно сте прав — отвърна Еди със сериозна физиономия. Грант изглеждаше успокоен. — Значи тази… религия. Скъпа е, нали?
— Не, не! Не се занимават с изнудване. Даваш, колкото поискаш. И от теб зависи дали ще си купуваш от техните неща.
— Неща?
— Нали се сещаш, които ти казват как да следваш пътя към вечния живот. Книги, дивидита, диетични добавки, бутилки с истински египетски пясък, онези страхотни малки пирамидки, които изпълват с енергия въздуха в стаята.
— Ясно — рече Еди, убеден в целите на култа.
— Ще се видим утре — имам лична ВИП покана. Не ме предупредиха предварително, но нямам никакво намерение да я пропусна. Да се срещна с Озир е все едно… все едно някой обикновен човек да се срещне с мен. О, боже! Ще бъде толкова яко!
— Като говорим за обикновените хора… — каза Еди като потисна сарказма си, забелязвайки три млади жени, които нададоха въодушевени писъци при вида на кинозвездата. Той застана пред Грант, за да им попречи да се доберат до него.
— Мисля, че ще се справя с това, пич — рече Грант и се ухили. Еди отстъпи настрани, но остана нащрек, докато те се приближаваха. — Здравейте, дами! Как сте?
Едното момиче като че ли се задушаваше, правеше си вятър с малката си чантичка „Гучи“, докато останалите засипваха Грант с похвали за последния му филм — по-точно за сцената, в който беше облечен единствено с бански костюм.
— Може ли да се снимаме с вас? — попита едната, изваждайки скъп телефон от чантата си.
— Разбира се — отвърна Грант. — Пич, ще ни направиш ли тази услуга? — Еди взе телефона и направи няколко снимки на трите мацки, накачулили актьора. Резултатът като че ли ги задоволи, поблагодариха на Грант, преди да си тръгнат и веднага започнаха да разпращат снимката на приятелките си.
Звездата ги изпрати с поглед, кимайки одобрително, докато ги оглеждаше.
— По дяволите. Трябваше да им взема телефоните, да видя дали няма да искат да отидем в някой клуб…
— Хей! — обади се някой. Те се обърнаха и видяха двама мъже; единият беше облечен с тениска с яка, на около двайсет и няколко години, набит, с обилно намазана с гел коса, а другият, по-дребен и по-невзрачен, надничаше иззад гърба му. — Ти си Грант Торн, нали?
Щом зърна подигравателната усмивка на лицето му, Еди веднага разбра какво ще последва; щяха да обидят клиента му. Мъжът възнамеряваше да впечатли приятеля си и двамата щяха да се сдобият с история, с която да се хвалят по баровете години наред. Еди се приближи до актьора, докато той отговори:
— Да?
— Нищо не става от теб, човече. — Усмивката му се разшири. — Гола вода си. Последният ти филм, „Взривоопасен“… Пълен провал. Свалих си го от един пиратски тракер и мисля, че трябва да ми платиш, че съм го гледал. — На лицето на Грант беше замръзнала фалшива усмивка. — Ще ти кажа и още нещо — продължи мъжът, доволен, че е успял да го раздразни. Вдигна ръка, готов да го мушне в гърдите.
Еди пристъпи напред.
— Свали си ръката, приятел — каза той със спокоен, но леден глас. Тениската се накани да го блъсне, но ръката му застина във въздуха под заплашителния поглед на англичанина.
— Защо, ще ми направиш ли нещо? — попита той.
— Само ако ти го искаш.
По лицето на младежа се изписа несигурност и той отстъпи назад, следван от приятеля си.
— Виж ти, як мъж, а се крие зад бодигарда си — извика той, докато се отдалечаваше. — Смотан си, Торн!
— Педал! — смотолеви приятелят му.
Еди не свали поглед от тях, докато не се отдалечиха на безопасно разстояние от клиента му, след което се обърна към актьора.
— А техните номера искате ли ги?
Грант поклати глава объркано.
— Мили боже, какви хора. Никакво уважение. Благодаря, човече.
— Това ми е работата, г-н Торн — отвърна Еди, свивайки рамене.
— Така е. — Двамата отново тръгнаха по тротоара. — Разбира се, щях и сам да се справя с тях. — Еди тихо изсумтя. — Не, пич, наистина! Преди да започна снимките на „Gale Force“, изкарах един курс — нещо като екшън киноучилище? Цяла седмица ни обучаваха да стреляме, да караме бързо и тренирахме крав мага1. Жестоко беше.
1
Съвременна израелска система за самоотбрана. Базирана е на естествени реакции, прости движения и защитни принципи. Важна част е симулацията на реални нападения. — Б.пр.