— И този контейнер е само началото. Щом напуснете това място, вие ще отнесете много други със себе си. Бавно и невидимо ще разпръснете съдържанието им по света. Когато враговете ни осъзнаят какво сме направили, вече ще бъде твърде късно — те ще са погълнали смъртта. Има само един начин да оцелеят — като заявят тоталното си подчинение и преклонение пред Храма на Сет! Вие, моите последователи, ще бъдете в безопасност — хлябът на Сет ще ви пази! — Гласът му отново се извиси почти до вик. — Но ще го получат само онези, които сметна за достойни — останалите ще умрат! Настъпи царството на Сет!
От арената се разнесе нов одобрителен рев, но този път се забелязваха групички, които далеч не бяха толкова ентусиазирани. Водачът на култа върна контейнера на учения, след което отново се обърна към тълпата… но Еди забеляза познатото изражение на лицето му, египтянинът едва сдържаше гнева си.
— Знам, че някои от вас са разколебани — каза той с копринен, успокояващ глас. Макар и да нямаше ораторските умения на брат си, Шабан определено се учеше бързо. — Ако таите някакви съмнения, сега е времето да ги изразите. — Той махна с ръка към стълбите, които водеха към сцената. — Хайде. Пристъпете напред. Аз ще сложа край на страховете ви.
Той се усмихна, но очите му бяха студени като на змия.
— Не го правете! — изкрещя Еди, забелязвайки как неколцина от култистите тръгват по пътеката, но пазачите го удариха с пистолетите си по коленете. Гласът му се изгуби в ропота на тълпата. Онези, които бяха приели предложението на Шабан, се приемаха с подозрение, дори враждебно от останалите.
На пътеката се събраха дванайсетина мъже.
— Това ли са всички? — попита Шабан меко и с усмивка, прикривайки истинските си чувства. Той огледа тълпата за други признаци на недоволство. След като не видя такива, изкриви устни злобно. — Доведете ми ги! — нареди.
Пазачите покрай пътеката бяха подготвени за този момент. Внезапно се спуснаха напред, сблъсквайки се като две зелени вълни. С юмруци и крака те започнаха да налагат недоволните. След това вдигнаха от пода окървавените мъже и ги повлякоха по стълбите. Тълпата нададе ужасяващ вой, който ставаше все по-силен и по-животински, когато стенещите жертви бяха изправени на олтара.
Шабан изгледа презрително колебаещите се и се обърна към последователите си.
— Вие ме приехте за свой водач — за свой бог! Тук няма място за съмнение, няма място за страх — аз ще ви дам вечен живот, а в замяна искам вечно подчинение! Аз съм вашият бог, аз съм Сет!
— Сет! Сет! Сет! — закрещя тълпата.
Той мина зад олтара и взе дълъг, странно изглеждащ нож. Кимна към най-близката група охранители и пленникът им беше довлечен до стъкления блок. Писъците му за помощ останаха нечути от крясъците на тълпата.
Вдигнал ножа над главата си, Шабан започна да реди зловещата си молитва, а гласът му отекна през говорителите.
— Отдавам почитта си на теб, Ра, господарю на небесата. Аз съм твоят защитник, който налага волята ти на този свят. Светлината ти се сипе върху великата майка Нут, чиито ръце държат небето над нас, и великия баща Теб, чието тяло обгръща земята под краката ни. Аз съм твой син, твой слуга… твой воин!
Той издигна острието още по-нагоре.
— С кръв доказвам цената си — обяви той. — В кръв потапям враговете ти. В кръв заемам полагаемото ми се място като владетел на този свят и следващия, до края на вечността! Онези, които не вярват, ще страдат! Онези, които ми се противопоставят, ще умрат! Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта! Аз съм Сет!
Тълпата отново подхвана зловещите си напеви, юмруците им се стрелнаха в унисон нагоре. Еди забеляза Грант, който гледаше ужасено, постепенно осъзнавайки какъв ще бъде неизбежният край на този ритуал, но беше твърде уплашен да се бори или да избяга.
— Аз съм Сет! — повтори Шабан. — Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам над всички! Аз съм Сет!
Той замахна с ножа.
От гърдите на безпомощния човек бликна кръв, а Шабан не спираше да забива острието. Пазачите държаха мъжа, който се гърчеше, риташе с крака… докато накрая притихна. Еди гледаше ужасен.
Но Шабан не беше приключил. С окървавени дрехи и налудничав поглед, той се спусна към следващия пленник.
— Аз съм сеячът на смърт! — изкрещя той, прерязвайки с един удар гърлото на мъжа. Останалите мъже започнаха да се мятат и да викат, но пазачите ги държаха здраво, докато ножът пронизваше плътта им. — Такава е съдбата на онези, които се съмняват! А тези, които ме следват, ще живеят вечно!