— Исусе Христе! — ахна Нина, която слушаше речта на Шабан през телефона на Грант.
Мейси притисна ръце към устата си, очите ѝ се разшириха.
— Той ги убива! — Тя се обърна към Асад. — Изпратете хората си!
По лицето на египтянина се стичаше пот.
— Аз… нямам такава власт — отвърна отчаяно той. — Трябва… трябва да се обадя на министъра.
— Няма време! Трябва да… о, по дяволите! — Тя се обърна и се заслуша в думите на Шабан.
— Грант Торн! — каза водачът на култа и името отекна в храма. — Грант Торн ще излезе ли напред? Господин Торн?
— Аз… тук съм — изграчи Грант с пресъхнала уста.
— Добре. — Шабан се усмихна злобно. — Сигурен съм, че всички вие познавате господин Торн. Но — усмивката му помръкна — той беше последовател на брат ми. Време е да разберем дали ще положи клетва пред новия бог.
— Ами… разбира се! — Грант се прокашля. — Естествено! Кълна се, че ще те боготворя, Сет! Абсолютно!
— Голите думи не са достатъчно доказателство — рече Шабан. — Елате при мен.
Грант се поколеба, но две горили го избутаха напред. Разтреперан, той се изкачи по стълбите. Щом се озова на подиума, той погледна към Еди, статуите, тавана — навсякъде, само за да избегне студените очи на Шабан и окървавените тела край олтара.
— Очаква ви велика чест, господин Торн — каза Шабан, пристъпвайки към него. Все още държеше ножа, от който капеше кръв; Грант отстъпи назад. — Видяхте каква е съдбата на онези, които не се подчиниха на волята ми. Сега… — Той погледна към Еди и садистичната усмивка се върна на лицето му. — Сега ще видите каква съдба чака враговете на Сет.
— Свирка от някой супермодел? — извика Еди, което му донесе силен удар по главата.
Шабан изсумтя.
— Този човек — каза той и го посочи, — се изправи срещу нас. Опита се да ни унищожи. Опита се да ви лиши от вечния живот! — Тълпата изрева. — За това има само едно наказание — смърт! — Той се обърна към Грант и вдигна ножа пред лицето на актьора. — А вие, господин Торн, ще докажете верността си към Храма на Сет, като го убиете!
Грант помръдна безмълвно с устни, преди гласът му най-накрая да се появи.
— О, не, аз, ох… това наистина е прекалена чест от ваша страна.
— Настоявам — каза Шабан с леден глас. Той подритна един от труповете с крак. — Знаете какво се случва с онези, които не се подчиняват на волята на Сет.
Той тикна ножа в омекналите ръце на актьора и бързо отстъпи назад, след което махна на пазачите, които държаха Еди.
— Доведете го до олтара!
— Те ще убият Еди! — извика Нина на Асад. — Направете нещо! — Египтянинът се колебаеше между желанието си да действа и ограничението на заповедите му. — Мамка му! — Раздразнена, ядосана и уплашена тя хукна към вратите на микробуса и погледна към замъка.
Мостът все още беше спуснат.
Когато скочи на земята, Мейси извика след нея, но тя не ѝ обърна внимание и затича към най-близкото мицубиши. Големият джип беше напълно оборудван за офроуд, с големи гуми, повдигнато окачване, лебедка и ролбар пред радиатора. И двете предни врати бяха отворени, а на предната седалка се беше облегнал един от командосите и пушеше цигара в очакване на заповед за действие.
Нина му я даде по най-неочаквания начин.
— Хей!
Той я погледна и тя го удари, блъсвайки главата му във вратата. Той беше повече стреснат, отколкото наранен, но объркването му бе достатъчно, за да позволи на Нина да го отблъсне от колата. Останалите войници реагираха изненадано.
Тя скочи в кабината, запали двигателя и превключи на скорост.
Мейси се хвърли вътре през отворената задна врата.
— Почакай!
— Слизай, Мейси! — извика Нина, докато заобикаляше микробуса. Отвътре Асад ѝ извика да спре.
— Идвам с теб!
— Не, не идваш! Ще те убият!
— Свикнала съм! Освен това… — Нина примига при вида на грамадното оръжие, което се промуши между двете седалки. — Това може да свърши работа.
— Това дори не е истински автомат! — Странно изглеждащото оръжие беше „Арвен 37“, газова гранатохвъргачка с пет гранати със сълзотворен газ.
Мейси издърпа оръжието обратно.
— Ако искаш нещо по-различно, ще трябва да се върнем!
— Няма да стане. — Мицубишито се спусна по пътя край езерото. През слушалките си Нина чуваше какво става в храма. Еди беше все още жив, това се разбираше от ругатните му.
Но един друг глас я накара да се смрази до кости. Шабан.
— Отдавам почитта си на теб, Ра…
Тя натисна до дъно педала за газта.
Погледът на Грант прескачаше отчаяно между Еди и Шабан, докато водачът на култа продължаваше убийствената си молитва. Докато говореше, последователите му скандираха името на мрачния бог в нетърпеливо очакване на смъртоносната кулминация.