Повечето от пазачите се бяха върнали на арената, но четирима все още държаха Еди до олтара за жертвоприношения.
— Ой! Жертвоприношение! — изкрещя той. — Наистина ли всичко това може да компенсира отрязаната ти патка?
Единственият отговор на Шабан беше бърз вбесен поглед, но единият от пазачите удари Еди в корема. Англичанинът изпъшка сподавено от болка.
— С кръв доказвам цената си…
Мицубишито стигна до разклонението и Нина взе завоя сред дъжд от камъчета. Мейси извика, когато се плъзна по задната седалка.
— Ох! — каза Нина. Пред тях се издигаше порталът… а подвижният мост беше започнал да се вдига. Приближаването ѝ беше забелязано.
Мейси се надигна.
— Няма да успеем!
— Трябва да успеем — отвърна мрачно Нина. Тя не сваляше крак от педала. Двете половини на моста се разделиха, повдигнаха се на трийсет сантиметра, на шейсет…
През рева на двигателя и паническите викове на Мейси тя чуваше молитвата на Шабан в слушалката.
— Аз съм Сет, господарят на пустинята, владетелят на мрака, богът на смъртта!
Ръцете на Грант трепереха, когато вдигна ножа над Еди. Той се опита да отстъпи назад и усети дулото на пистолета, който един от пазачите беше опрял в гърба му.
Шабан го гледаше злобно.
— Аз посякох страхливия Озирис и сега в кръв ще властвам на всички!
— Ще се разбием! — изпищя Мейси.
Нина стисна здраво волана, без да сваля поглед от моста. По-близката му половина се беше вдигнала под ъгъл от двайсет и пет градуса и продължаваше да се движи.
Нина не намали скоростта.
Мицубишито се удари в моста с разтърсващ трясък, но продължи да се изкачва нагоре. Излетя с бясна скорост от ръба му и се стовари от другата страна. Мейси изкрещя.
Предните въздушни възглавници изскочиха от отделенията си, отблъсквайки болезнено Нина назад към облегалката, но тя видя пирамидата и подкара към нея.
Гласът на Шабан звучеше в ушите ѝ.
— Аз съм Сет! Сет! Сет!
— И ще си намериш майстора! — изкрещя Нина.
Джипът се заби в стъклената стена на пирамидата.
31.
Еди не сваляше поглед от Грант. По очите му можеше да разбере, че актьорът няма да забие ножа в гърдите му. Което беше добре.
Но беше и зле, защото означаваше, че последователите на Шабан ще убият и двамата.
А прикован за масата, със завързани зад гърба ръце, той не можеше да направи нещо, за да ги спре…
Бум!
Всички на подиума се завъртяха по посока на шума — и с гръм и трясък на натрошено стъкло мицубишито влетя през двойната врата.
И се насочи право към олтара.
Лоренц дръпна Шабан от пътя на джипа. Брома се хвърли на другата страна. Пазачите, които държаха Еди, се разпръснаха.
Мицубишито се плъзна встрани, за да не се удари в олтара, но не успя да спре навреме, за да избегне сблъсъка с едната от статуите. Високата хромирана фигура се заклати, когато в нея се удари здравият ролбар на джипа и откъсна парче от краката ѝ… след това се наклони и падна. Тежестта ѝ потроши мраморния под — и смачка учения. Контейнерът се плъзна встрани.
Падналата статуя се претърколи и разби олтара — Еди отскочи навреме встрани, повличайки зашеметения Грант след себе си. Статуята не спря да се търкаля и размаза още един пазач. Стъпалата се срутиха под тежестта ѝ и разпръснаха останалите мъже. Култистите крещяха и се опитваха да отскочат встрани, за да не бъдат смачкани.
Еди седна, очаквайки да види в джипа някой от египетските командоси, но с изненада установи, че зад волана седи Нина.
— Ей на това му викам влизане без покана! — извика той.
— Еди, качвай се! — изкрещя тя в отговор, но на лицето ѝ се изписа тревога. — Внимавай!
Брома се целеше в него…
Откъм джипа се разнесе глухо пропукване, нещо прелетя над подиума и се заби с трясък в гърдите на Брома, натрошавайки гръдната му кост. Той падна назад, а предметът, който го беше ранил, отскочи, търкулна се по мрамора и от него започна да излиза пушек.
Само че това не беше пушек. Еди усети жилещо парене в очите и носа. Сълзотворен газ. Той погледна към джипа и видя Мейси да насочва един „Арвен 37“ през счупения прозорец.
— Не дишай! — предупреди Еди. — Грант, освободи ми ръцете!
Обърканият Грант се сети, че държи нож. Той разряза „свинската опашка“ с окървавеното острие. Еди разтри ръцете си и се изправи. Сълзотворният газ се разнесе по подиума, гъстите му валма му пречеха да вижда добре, но въпреки това забеляза Шабан и Лоренц да лежат на пода до една от статуите.