Да го спасят или да го унищожат…
Еди прескочи седалката, докато Шабан се изтегли навътре. Водачът на култа пръв се докопа до стоманената кутия, хвана я за дръжката и нанесе силен удар върху слепоочието на Еди. Нов лъч светлина прониза кабината — хеликоптерът отново беше преминал край прожектора, неспособен да се освободи от автомобилната си котва.
Шабан притисна цилиндъра към гърдите си и ритна Еди.
— Ти си едно нищо! — изкрещя той. — Не можеш да ме победиш! Аз съм бог!
— Щом си бог — рече Еди, виждайки го как стиска рамката на вратата с побелели кокалчета, — я да видим дали можеш да летиш!
Той удари с всичка сила ръката на египтянина.
Пръстите на Шабан изтръпнаха от болка, но това беше нищо в сравнение с онова, което почувства, когато ръката му се удари в твърдия метал и най-дългата кост — на средния му пръст — се счупи. Той изкрещя и се пусна — а Еди, очаквайки точно това, запрати окървавения си юмрук в белязаното лице.
Еврокоптерът се люшна отново към заслепяващия лъч… и Шабан падна.
Без да пуска контейнера, той полетя надолу от близо двайсет метра височина, стовари се върху върха на пирамидата и гръбнакът му изхрущя.
Еди погледна надолу към отпуснатата фигура, която блокираше лъча. Върхът на пирамидата стърчеше от корема му.
— Разбра ли какво имам предвид? — извика той.
Но Шабан не беше напълно мъртъв.
Въпреки че кръвта му изтичаше през ужасната рана, той намери сили да вдигне едната си ръка и да се опита да отвори контейнера, за да разсипе смъртоносното му съдържание.
Еди вече не го гледаше — вниманието му беше привлечено от засилващия се шум откъм контролното табло. Индикаторът за маслото светеше червено — двигателят скоро щеше да издъхне.
Примижавайки от болка, той се промъкна до другия край на кабината.
— Мейси! Добре ли си?
— Той… ми изкълчи рамото — процеди тя през стиснати зъби. — Можеш ли да приземиш това нещо?
— Не.
— Какво? Но… аз си мислех, че си някакъв супер як войник! Наистина ли не можеш да управляваш хеликоптер?
— Отдавна искам да се науча — отвърна той, освобождавайки я от предпазния колан. След това се пресегна и отвори вратата.
Тя го погледна стреснато.
— Какво правиш?
— Трябва да скочим!
— Но ние сме много нависоко!
— Няма да е за дълго. — Откъм двигателя се разнесе силно стържене. — Когато ти кажа да…
Задвижващият вал се скъса. Хеликоптерът полетя надолу.
— Скачай! Скачай! — изрева Еди. Турбината продължаваше да се върти, забавяйки падането — но без мощност и без пилот, смъртоносният скок на еврокоптера щеше да продължи само няколко секунди. Той бутна пищящата Мейси навън и сам скочи след нея.
Те падаха, три метра, седем метра…
И се стовариха върху полегатата стена на пирамидата.
Подсиленото стъкло изпука, но не се счупи. Еди се плъзна надолу, а Мейси се затъркаля покрай него.
Шабан развъртя капака. Оставаше му само още едно движение, за да отвори контейнера…
Но замръзна, когато замъглените му от болката очи видяха падащия върху него хеликоптер.
Той изкрещя…
Еврокоптерът се стовари на върха на пирамидата и продължи надолу, падайки в лабораторията сред превърнато в прах стъкло и метални стърготини. Удари се в пода и избухна, изпращайки опустошителна ударна вълна.
Която достигна скрития C-4.
Експлозивът се взриви и разкъса газовия контейнер. Лабораторията бе погълната от колосална огнена вълна и цялата горна третина на пирамидата изригна като вулкан от стъкло.
Еди и Мейси бяха подминали средата. В подножието на пирамидата Еди забеляза Нина, която бягаше от взрива, видя мицубишито, забито на половина в стената…
— Скачай! — извика той.
Въпреки болката Мейси успя да запази равновесие върху стъклото, Еди направи същото. Той се плъзна вляво, тя надясно, заобикаляйки мицубишито от двете страни…
И скочиха на двора.
Еди почувства как краката му пламнаха от болка, когато се стовари върху плочите, и се претърколи встрани. Чу вика на Мейси и се хвърли към нея, защитавайки я с тялото си от дъжда от стъкло.
Шумът постепенно утихна.
Контузен и кървящ, Еди надигна глава и примига от болка. Върхът на пирамидата го нямаше, погълнат от пламъците. Смъртоносните спори бяха унищожени.
— Еди? — Той се надигна и го заля нова вълна от болка, но изпита облекчение, когато видя Нина да тича към него. — Господи! Добре ли си?
— Ще ти отговоря, когато разбера дали краката ми са все още на мястото си. Мейси, ти добре ли си?