Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше намерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.
— Искаш ли да добавиш нещо, Еди?
— Не си падам много по речите — отвърна той, свивайки рамене. — Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! — Публиката се разсмя.
— Бих искал да добавя нещо — каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. — В знак на признателността ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.
Той отвори кутията и показа малка статуетка: груба човешка фигурка, изсечена от необичаен розов камък. Нина не можа да я разпознае, но Еди се досети, че я е виждал и преди — в гробницата на Озирис.
— С леко неудобство, предвид поста, който заемам — пошегува се Асад, — искам да призная, че досега не сме успели да я идентифицираме; тя не прилича на никой от останалите артефакти в гробницата на Озирис, или на който и да е друг, всъщност. Може би АСН ще имат по-голям успех в това. — Той подаде кутията на смаяната Нина, а публиката отново изръкопляска.
— О, забравихте ли, че аз вече не работя в АСН? — промълви тя.
— Но те… О!
Посланикът осъзна, че сънародникът му е направил гаф и бързо взе микрофона, за да благодари на всички присъстващи, оставяйки Нина да се пита какво е искал да каже Асад. Единият от висшите представители на ООН, англичанин на име Себастиян Пенроуз, с когото Нина се беше срещала по време на учредяването на АСН, стана от мястото си и махна на нея и на Еди да се приближат.
— Добре, какво става тук? — попита Нина с подозрение.
— Боя се, че човекът леко избърза — отвърна Пенроуз. Той даде знак на един от служителите на АСН, който взе кутията. — Смятахме да го обсъдим с вас след приключването на церемонията.
— Какво да обсъдите? — попита Еди.
— Завръщането ви в АСН.
— Какво? — попита саркастично Нина. — След като ни уволнихте?
— Технически вие сте само отстранена, обект на официално разследване — отвърна бързо Пенроуз. — Аз съм повече от уверен, че окончателните резултати ще доведат до възстановяването ви на поста с пълна заплата за времето, докато сте били отстранена, както и компенсационен пакет.
— Да, точно така. Направо мога да си представя как Морийн Ротшилд се съгласява с това…
— Професор Ротшилд вече не работи в АСН — каза Пенроуз.
Нина го погледна изненадана.
— Защо не?
— Тя напусна вчера. Отчасти заради криминалните обвинения, които египтяните повдигнаха срещу доктор Бъркли — след показанията ви те много вероятно ще бъдат свалени, но след като всички останали конспиратори са мъртви, все някой трябва да бъде изкупителна жертва. И тъй като професор Ротшилд лично го избра да води разкопките в Гиза, това може да се смята за признак на лоша преценка. Който се отрази и върху останалите ѝ решения — като вашето отстраняване, например.
— А каква е другата част? — попита Еди.
— Другата част е, че вие, доктор Уайлд, сте ѝ изпратили имейл, в който описвате как ще бъде извършен обирът в Залата на летописите много преди това да се случи — а тя го е пренебрегнала. Всъщност го е изтрила, но се оказа, че някой има копие.
— Напомнете ми да изпратя благодарствен подарък на Лола — каза Нина. — Значи ме искате обратно. А Еди?
— Господин Чейс също ще бъде възстановен на работа, разбира се. Освен това има още един въпрос: след като професор Ротшилд напусна, АСН остана без директор. Вие имате опит като изпълняващ длъжността…
Еди я смушка.
— Хей, не е зле. Те не само искат да се върнеш — смятат и да те повишат!
— Но всъщност искаме ли да се върнем? — попита го тя, макар погледът ѝ да подсказваше отговора.