Той се ухили.
— Предложението ми остава — рече Пенроуз. Той подаде на Нина визитната си картичка. — Поне за известно време. Обадете ми се, когато вземете решение. — Той се ръкува с тях и си тръгна, следван от служителя с кутията.
— Ех, дявол да го вземе — рече Еди. — Просто не могат да се справят без нас, нали?
— Да, вече се оправяме много добре. Но знаеш ли кое е най-важното? Ще можем да се върнем в Манхатън!
Той завъртя очи.
— Страхотно. Безумен наем, тълпи, шум, трафик…
— С нетърпение го чакам!
— Пфу! — рече Еди, развеселен. — Но в това има поне едно хубаво нещо — ще мога да си позволя сватбения прием!
— Ние ще можем да си го позволим — поправи го Нина. — А може и да дойда с теб на няколко уроци по танци.
Те слязоха от подиума и бяха посрещнати от Мейси и родителите ѝ.
— За какво ставаше въпрос? — попита Мейси, след като се запознаха.
— Направи ни едно предложение — отвърна Нина.
— Може би работа? — попита развълнувано Мейси. — О, боже, това е страхотно! Ще приемете ли?
— Ами-и-и-и — провлачи Еди и преувеличено небрежно сви рамене, — все още не сме решили.
— Но — добави Нина, — нали помниш, че съм ти обещала място в АСН, след като се дипломираш? — Мейси кимна. — Мисля, че спокойно мога да кажа, че е твое, стига да поискаш.
Лицето на младата жена грейна.
— Наистина ли? Оха! Тогава ще се постарая да се поинтересувам и от други неща, не само от египтологията. Дори от монголските клечки за зъби. Благодаря ти! — Тя прегърна Нина.
Еди гледаше отстрани.
— Мога ли да се включа и най-накрая да си получа тройката?
— Еди! — извикаха едновременно двете жени, а Мейси отново се изчерви и му напомни с жест, че родителите ѝ стоят на десет метра от тях. Но тя също го прегърна.
— И така, какво смятате да правите сега? — попита Мейси, когато се пуснаха.
— Все още не съм сигурна — отвърна Нина и се усмихна. — Но мисля, че ни чака доста работа.