Ако Грант беше посрещнат с ентусиазъм, то сегашното приличаше на истерия. На Еди му стана много забавно, когато протегнатата към Грант ръка, която той се канеше да стисне, изведнъж изчезна, оставяйки го с изражение на изненада и обида на лицето. Охраната застана от двете страни на вратата на лимузината.
Халид Озир излезе навън.
Щом го зърна, Еди веднага усети в него онова специално качество, притежавано от малцина щастливци — природна могъща харизма, която прозираше през увереността, с която се движеше, и неустоимия блясък в очите. Еди предположи, че мъжът е на около четирийсет години, макар да имаше вътрешното усещане, че Озир е много по-възрастен, отколкото изглежда. И докато Грант беше просто филмова звезда, човек, постигнал статуса си благодарение на добрия си външен вид, скромен талант и отличен агент, Озир приличаше повече на филмова легенда, някой, който щеше да засенчва поколение след поколение млади таланти. Еди погледна към клиента си. На лицето на Грант беше изписана смесица от сляпо възхищение и мъничко завист.
— Здравейте, приятели! — Гласът на водача на култа прогърмя над приветствените викове. — Радвам се, че виждам толкова много от вас тук! Нека светлината на бога слънце Ра ви благослови!
— Нека духът на Озирис те пази и ти даде сила! — пропя тълпата в отговор.
Дори Грант се включи в поздрава, макар че несъзнателно размени местата на „пази“ и „даде сила“.
Лицето на Озир грейна и той тръгна към сградата, разговаряйки по пътя със своите последователи. Еди не можа да не забележи, че лъвския пай от вниманието му се полагаше на привлекателните жени.
Междувременно от лимузината излезе друг мъж, който остана почти незабелязан от тълпата — мрачната му физиономия веднага се открои сред усмихнатите лица на посрещачите, а третият мъж, който се появи след него, накара Еди да застане нащрек. Ако се съдеше по чертите на втория мъж, това сигурно беше някой роднина на Озир — брат може би? — но веднага ставаше ясно, че водачът на култа е бил благословен едновременно от генетичната лотария и от самия живот. Изсеченото слабо лице на втория беше белязано от изгаряне на дясната буза. От друга страна, жилавият му компаньон, с мазна коса на прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, приличаше на селяндур, но стегнатата му стойка веднага подсказа на Еди, че пред него стои бивш военен.
Озир стигна до вратата и видя, че Грант го чака там.
— О, господин Торн! — Той хвана ръката на актьора и здраво я разтърси. Сред тълпата проблеснаха светкавици на фотоапарати; двамата мъже инстинктивно се обърнаха към тях с широки усмивки на лицата. — Радвам се, че най-после се срещнахме.
— Чувствата ни са взаимни, господин Озир — отвърна Грант.
— Моля ви, наричайте ме Халид. Имам чувството, че вече ви познавам от филмите ви.
Грант се ухили, поласкан.
— Наистина ли? Страхотно! Опитах се да гледам някои от вашите, но се намират малко трудно в Нетфликс. Но пък гледах „Озирис и Сет“. Бяхте невероятен в него.
Озир махна скромно с ръка.
— Трябва да посетите централата на „Храма на Озирис“ в Швейцария, там ще ви покажа останалите. Заповядайте, когато пожелаете; вратата ми винаги е отворена за вас. Но актьорската професия е вече зад гърба ми — имам ново призвание. И толкова се радвам, че вие — той се обърна към тълпата — всички вие сте избрали да ме последвате в това невероятно пътуване, вече сме десетки хиляди, пръснати сме по цял свят и броят ни непрекъснато ще расте, щом нови и нови открият, че истинското безсмъртие може да бъде намерено само чрез учението на Озирис. Всички ще живеем вечно! — Той протегна ръце към небето и тълпата отново изрева ликуващо.
Брат му нетърпеливо даде някаква заповед и пазачите отблъснаха хората назад. Един от тях отвори вратата и докато Озир и придружителите му влязоха вътре, мъжът със сакото от змийска кожа погледна презрително Еди.
Грант стигна до вратата, но се поколеба, щом забеляза, че Еди не върви след него.
— Какво има?
— Не си падам по такива мероприятия. Вие вървете; аз ще ви изчакам тук.
— Не, човече, ела с мен. Чуй какво има да каже — това ще промени живота ти. Ще можеш да преобърнеш процеса на стареене, отново ще изглеждаш на трийсет!
— Аз съм на трийсет — отвърна ледено Еди.
— Наистина ли? Господи боже. Не се обиждай, пич, просто изглеждаш доста… обрулен. — Осъзнавайки, че думите му няма да убедят бодигарда, Грант се примири: — Добре де… изчакай ме тук. Да.
— Забавлявайте се, господин Торн — отвърна Еди, докато Грант влизаше вътре. Поклати глава и леко се усмихна. Работодателят му беше живото доказателство, че някои хора са готови да повярват на всичко.