Разкъсван между желанието да защити своето наследство и да остане в добри отношения с продуцента, Хамди избра второто.
— Доктор Бъркли, можете ли да гарантирате, че ще се придържаме към разписанието?
— След осем дни — процеди Бъркли през стиснатите си зъби — ние ще покажем на света нещо по-невероятно дори от Атлантида, не се безпокойте. — Той се обърна към близката преносима кабина със сателитна чиния на покрива ѝ — щаба на екипа. — И като си говорим за графици, време е да си направя резервация.
Може би в момента не беше особено отзивчив, но Мейси трябваше да поеме риска.
— Доктор Бъркли, ще ми отделите ли минутка?
— Само времето, които ще ми трябва да стигна до кабината — отсече той, като я изгледа презрително. — Какво има?
— Отнася се за мен — каза Мейси, като продължи да крачи. — Надявам се, че ще получа възможност да върша повече истинска археологическа работа. Мисля, че съм доказала, че съм подходяща за…
Бъркли се спря и се обърна към младата жена.
— За работата? — изрече той със саркастична въздишка. — Това казва всичко, нали? Мейси, археологията не е работа. Тя е призвание, мания, нещо, което ръководи всичките ти мисли в будно състояние. Ако търсиш просто работа, в „Макдоналдс“ и „Севън — илевън“ винаги има свободни места.
— Нямах това предвид — започна Мейси, изненадана от неговата враждебност.
— Причината, поради която не си включена в главните разкопки — я прекъсна Бъркли, — е точно тази: ти не си включена. Как точно си заслужила мястото си тук? Всички останали младши археолози имат множество разкопки в професионалните си биографии и са се дипломирали с медали. А ти? — Устата му се изкриви презрително. — Само връзки. И не одобрявам оказването на натиск върху мен от неквалифицирани студенти само защото Рене Монтаво дължи услуга на майка ти. Трябва да си адски благодарна, че изобщо си тук. Сега отивай и довърши чистенето. Закъснявам за видеоконференцията с професор Ротшилд.
Той пристъпи в кабината и хлопна вратата.
Мейси гледа известно време подир него шокирана, после се обърна и видя, че Хамди и Метц са се втренчили в нея. Хамди поглади с неудобство малката си копринена вратовръзка, след което се върна към навеса над главните разкопки, оставяйки я насаме с Метц.
— Искаш промяна в кариерата? — попита той цинично. — Имам телефоните на някои модни агенции.
— Я се разкарай! — Тя се намръщи и се понесе бясна покрай Сфинкса. Пред нея един човек от охраната тръгна нагоре по рампата, излизаща от ямата, в която се намираше Сфинксът. Тъй като искаше да остане сама, Мейси се обърна, влезе в разрушения храм пред статуята и потъна сред сенките между порутените стени.
Тя седна на един каменен блок, опитвайки се да удържи емоциите си под контрол. Беше бясна, но и разтревожена. Египет определено не отговаряше на очакванията ѝ — не толкова чудеса и романтика, колкото тежка работа, смог, стомашни вирусни разстройства, съскащи, щипещи, злобни просяци, досаждащи ѝ по улиците. А сега беше и жестоко оскърбена от шефа си. Задник!
Осветлението се промени, потапяйки Храма на Сфинкса в още по-гъста тъмнина. Представлението със звук и светлина щеше да започне всеки момент; след две седмици тук Мейси на практика беше научила необикновеното зрелище почти наизуст. При нормални обстоятелства тя щеше да събира оборудването на екипа по време на събитието, но тази вечер…
— По дяволите! — промърмори тя, облягайки се назад върху камъка. Нека Бъркли си събира сам глупавите инструменти.
Шефът на охраната на обекта Сефу Гамал бързо прекоси пътеката между Храма на Сфинкса и по-малките и по-стари развалини от югозападната им страна. На края на пътеката имаше охраняван портал. От 2008 година някога откритата равнина на платото Гиза беше оградена от дълга повече от двайсет километра висока стена от стомана и бодлива тел, отчасти за да се ограничи броят на амбулантните продавачи на дрънкулки и на дебнещите посетители, притежатели на камили, а отчасти и от съображения за сигурност — Египет не желаеше да се повтори избиването на туристи в Луксор през 1997 година. Сега платото се наблюдаваше от хиляди охранителни камери и от туристическата полиция, и всички посетители се проверяваха с детектори за метал.
Но във вътрешността имаше и други препятствия, които служеха не за да предпазват туристите от терористи, а за да предпазват египетските съкровища от туристите. Достъпът до вътрешността на пирамидите беше ограничен до минимално количество посетители дневно, а самият Сфинкс бе почти напълно затворен за посещения — и при протичащите разкопки районът беше охраняван още по-зорко от обикновено. Изсечената в пясъчника яма, в която се намираше Сфинксът, граничеше на изток с храма, на запад и юг с отвесни скали, а на север — със съвременна каменна стена, поддържаща пътя през равнината. Достъп до мястото имаха само хора с пропуски.