— Разбирате ли, когато прочетох статията — продължи Мейси, — тя ме накара да осъзная, че има толкова невероятни неща, които трябва да бъдат открити! — Тя потупа с пръст снимката на Нина. — А когато видях, че вие сте я открили, направо… Боже! Та повечето археолози са мъже, нали, и обикновено са доста възрастни, но вие? Вие сте като една истинска Лара Крофт. Помислих си, е, щом вие можете да го направите, значи и аз мога!
Нина знаеше, че младата жена иска да ѝ направи комплимент, но не ѝ допадна формулировката.
— Значи… дотогава не сте знаели с какво искате да се занимавате? Не сте била сериозно заинтересована от археологията?
Мейси сви рамене.
— Вълнувах се, разбира се. Най-вече от египтологията, заради баба ми и дядо ми — те са от Египет. Дядо ми е бил учител, той ме научи да чета йероглифите още като малка, което беше доста яко. Но през първата си студентска година го давах доста свободно. Записах се в едно сестринство, бях мажоретка, всяка нощ купонясвах — нали се сещате как е!
— Хм — изсумтя Нина, която в университета изобщо не се беше проявявала като купонджийка.
— Накрая едва не се наложи да прекъсвам и тогава осъзнах, че трябва да се взема в ръце. Отчасти, защото не исках да разочаровам мама и татко — нали те ми плащаха обучението! Така че се захванах здраво за ученето и изкарах добри оценки. Но когато научих, че АСН копаят под Сфинкса, осъзнах, че ако успея да се включа в проекта, това ще ме стимулира много. Взеха ме в екипа…
— Конкуренцията сигурно е била голяма.
— Абсолютно! Но майка ми се занимава усилено с благотворителност към разни международни организации и има доста приятели в ООН, така че това помогна много! — Тя се усмихна.
— Сигурна съм, че е помогнало — отвърна Нина, без да се впечатли от това, че момичето е спечелило мястото си за разкопките с връзки, а не чрез упорита работа. Макар че обикновено не бързаше да си прави изводи, тя бе принудена да признае, че първоначалната ѝ преценка за Мейси — купонджийка, която разчита на външния си вид и парите, за да си проправи път в живота — изглежда е била точна.
— Добре, приятно ми беше да се запознаем, радвам се, че съм била такова вдъхновение за вас, но се налага да тръгвам.
Лицето на Мейси посърна.
— О, не, почакайте! Моля ви, почакайте — трябва да ви покажа нещо. — Тя бързо прибра листите от списанието в раницата си и извади един цифров фотоапарат. — Нали знаете за свитъците, в които пише как да намерим Залата на летописите?
— Онези, които бяха открити в Газа? Да. Продължавам да следя новините.
Мейси не усети сарказма.
— Така, значи Храмът на Озирис даде три страници на АСН, нали? Оказва се, че не са дали всичките.
На екрана се появи образ. Нина се вгледа в него и видя нещо, което приличаше на древни египетски папируси, макар че йероглифите по тях не можеха да се разчетат на LCD дисплея.
— Това ли са страниците?
Мейси посочи трите вляво.
— Тези трите са. Но тази — тя потупа по самотния папирус вляво, — е нещо, което никой досега не е виждал. Поне не в АСН. Първите три страници разказват какво представлява Залата на летописите и как да бъде намерена. В тази се описва какво точно има вътре.
Нина я погледна подозрително.
— И какво има в нея?
— Карта, която показва как да бъде намерена Пирамидата на Озирис.
— Какво? — Само споменът за собствените ѝ опити да убеди останалите в реалността на една легенда я възпря да се изсмее презрително. — Пирамидата на Озирис ли? Та това дори не е мит, а по-скоро приказка. Тя се споменава в известните древни египетски текстове толкова малко пъти, че могат да се преброят на пръстите на едната ръка, освен това винаги е била свързвана с митологията на техните богове. Тя не съществува.
— И аз така смятах — каза наежено Мейси, — но някой си мисли друго. Някой, който смята да разкопае Залата на летописите преди АСН и да открадне картата.
Сега Нина вече се разсмя.
— Сигурно се шегувате. Някой копае под Сфинкса по същото време, когато и АСН копае там? Насред най-посещавана туристическа атракция в цялата страна и никой не го е забелязал?
— Истина е! — възрази Мейси. — Изкопали са шахта в северния край на Сфинкса — видях я! — Тя прехвърли снимките във фотоапарата. — Дори направих снимка, вижте!
Нина ѝ хвърли само бегъл поглед.
— Няма начин да го направят, без да привлекат вниманието. Ще бъдат арестувани в момента, в който забият лопатите си в пясъка.
— Не, хората, които ръководят разкопките, те са замесени в това! Гамал, шефът на охраната, и доктор Хамди — виждате ли? — На екрана се появи нова снимка в близък план на разтревоженото лице на някакъв мъж. — И двамата работят за онзи тип от Храма на Озирис!