Нина разтърка челото си.
— Защо ми казвате всичко това? Ако наистина сте разкрили някакъв заговор за ограбването на разкопките, защо просто не сте уведомили доктор Бъркли? Или пък египетската полиция?
— Не знаех на кого да се доверя. Доктор Бъркли може също да е замесен.
— Лоугън Бъркли може да е много неща — отвърна сухо Нина, — но не мисля, че е престъпник.
— И без това нямаше да ми повярва. Не му допадам, не знайно защо. Голяма е мижитурка.
Нина не можа да сдържи сардоничната си усмивка; това явно беше един от проблемите.
— Тогава на полицията. Египтяните приемат много насериозно кражбата на артефакти.
— Не можех да отида в полицията.
— Защо не?
— Ами те… искат да ме арестуват. Смятат, че съм откраднала парче от Сфинкса и съм ударила доктор Хамди.
— Какво?
— Не съм! — Мейси се замисли за миг. — Добре де, наистина ударих доктор Хамди…
Нина се изправи.
— Мисля, че чух достатъчно.
— Не, почакайте, моля ви! — Мейси скочи; в другия край на залата Джоуи също се надигна, гледайки подозрително Нина. — Вижте какво, те ме преследват, те ще ме убият! Трябваше да се махна от Египет!
— Значи затова дойдохте при мен? Защо не разказахте всичко това на АСН?
— Защото нямаше да ме изслушат; смятат ме за крадла. Дойдох при вас, защото… — Лицето ѝ изразяваше горчиво разочарование. — Защото смятах, че ще ми повярвате.
Нина установи с неохота, че съчувства на младата жена. Независимо дали е параноичка или просто жертва на развинтеното си въображение, Мейси беше направила всичко, за да се срещне със своята „героиня“ — но срещата не беше отговорила на очакванията ѝ.
— Вижте какво — каза тя, — точно в този момент думата ми не се чува в АСН, но това не означава, че няма да ви изслушат. Разбрахте ли? Все пак там не е пълно с лоши, които се крият по ъглите — така че просто вървете при тях и им разкажете своята гледна точка.
— Предполагам… така ще направя — отвърна обезкуражено Мейси.
— Не е нужно да отивате веднага. — Нина погледна Джоуи, който се беше поуспокоил. — Приберете се вкъщи с приятеля ви, наспете се и на сутринта идете в АСН. Ще видите, че всичко ще бъде наред.
Мейси не изглеждаше особено убедена в това, но кимна неохотно и тръгна към Джоуи.
Нина отново седна. Реши да ги изчака да си тръгнат, преди сама да напусне кафенето. Срещата определено не оправда очакванията ѝ, но поне беше нещо различно от тъпото вегетиране пред телевизора.
Макар че точно това я очакваше като се прибере в апартамента си. Еди сигурно нямаше да се прибере скоро. Тя въздъхна.
Мейси и Джоуи тръгнаха да излизат. Вратата се отвори преди да стигнат до нея.
Тогава Мейси изпищя.
Нина вдигна изненадано глава. На вратата стоеше мъж, облечен със сако от змийска кожа, който гледаше злобно младата жена.
Мейси отскочи назад.
— Това е той! Той е един от тях!
— Здравей отново, малко момиче — процеди през зъби мъжът и усмивката му се разшири, докато се приближаваше към нея. Стиснал зъби, Джоуи се изправи пред него…
И се строполи на пода, превит на две. Мъжът го беше ударил с юмрук — и месингов бокс — в корема.
Останалите клиенти изпаднаха в шок. Мъжът прекрачи Джоуи, а Мейси притича покрай Нина към дъното на салона.
Той я последва…
— Хей!
Мъжът се обърна към Нина и тя хвърли недокоснатото капучино на Мейси в лицето му. Чашата се удари в брадата му и горещата течност се разплиска навсякъде.
Той се извърна назад, а тя ритна стола към него.
— Мейси! Бягай!
4.
Мейси се стрелна покрай келнерката към вратата зад бара, където се спря колебливо, поглеждайки към охкащия Джоуи.
— Не спирай! — извика Нина, която тичаше след нея. Мейси бутна вратата, следвана от Нина. Управителят се опита да ѝ препречи пътя, но се отдръпна назад при вика ѝ: — Не мен, него! Викай ченгетата!
Мъжът със сакото от змийска кожа отблъсна стола встрани. Тя затръшна вратата зад гърба си и установи, че се намира в склад — по рафтовете бяха наредени няколко големи кашона, пълни с пакети кафе. Едно дръпване, и първият кашон се стовари пред вратата.
Мейси стигна до противопожарния изход, отвори вратата към задната уличка…
Отнякъде изникна грамадна ръка и я блъсна на пода.
Змийската кожа им беше подготвил капан — отзад ги дебнеше приятелят му.
На съседния рафт имаше няколко големи огнеупорни кани за кафе. Нина грабна едната и хукна към изхода. За гърба ѝ някой здраво ритна вратата. Кашонът се разкъса, но пакетите с кафе абсорбираха удара и ѝ попречиха да се отвори.