Писъкът не беше на Нина.
— Кой е с теб?
— Един човек от АСН и таксиметровия шофьор — той е ранен!
— Защо не се обадиш за линейка? — дочу се сподавен от болка, но гневен мъжки глас.
Еди стисна безсилно юмруци. Намираше се твърде далеч, за да ѝ помогне — можеше единствено да ѝ предложи съветите си.
— Обади ли се на ченгетата?
— Да, опитваме се да стигнем до участъка.
Той погледна Грант и в главата му започна да се оформя една идея.
— Ще ти звънна след малко — каза той. — Просто стой далеч от тях!
Той прекъсна разговора и изтича до масата на Грант.
— Аз също сам правя каскадите си — хвалеше се актьорът пред една ококорена млада жена. — Нали се сещате във „Взривоопасен“ как тичам по една цистерна, която се взривява? Това наистина съм аз.
Пропусна да отбележи компютърно генерираните огнени топки и обезопасителното въже, което беше дигитално изтрито от кадрите, но Еди реши да не я осветлява по въпроса. Вместо това протегна ръка.
— Господин Торн, трябва ми жетона за паркинга.
Грант го погледна объркано.
— Какво?
— Жетонът за паркинга. Дайте ми го.
Актьорът го гледаше озадачено. Единият от приятелите му се изправи и се ухили пиянски.
— Хей, господин Бодигард, какво ще кажеш да се омиташ оттук и да ни оставиш наса…
Само след миг ръката му се оказа извита зад гърба, а бузата му — притисната към масата. Грант примига.
— Жетона! — отсече Еди. — Веднага.
— Ъ-ъ-ъ… какво правиш? — попита Грант, докато ровеше в джоба си.
Еди блъсна приятеля му и грабна жетона.
— Трябва ми колата ви — каза той, докато бързаше към стълбите. Останалите гости на ВИП салона не знаеха как да реагират на случилото се.
— Пич, направо си уволнен! — извика Грант, скочи от мястото си и хукна след него. — Няма начин да ти позволя да вземеш колата ми! Няма начин!
— Има — отвърна Еди. Той хукна надолу по стълбите, като си проправяше път през тълпата. Зад него се разнесоха гневни викове, но щом тълпата осъзна, че сред тях има холивудска звезда, веднага се струпа около него като привлечена от магнит.
Еди изскочи на улицата и хвърли жетона заедно с една петдесетачка на момчето, което паркираше колите.
— Колата на господин Торн. Бързо. — Служителят пъхна парите в джоба си и каза нещо по уоки-токито си. Еди потропа нетърпеливо с крак. Не след дълго Грант щеше да успее да се измъкне от тълпата.
Телефонът му иззвъня.
— Нина! Какво става?
— Още ни преследват!
— Ще дойда колкото се може по-бързо!
— И колко бързо ще е това?
Той чу рева на двигателя на ламборгинито от паркинга.
— Много.
Отиде до завоя и погледна към паркинга. Колата се спускаше надолу по рампата. Хайде де, размърдай се! Грант щеше да излезе всеки момент навън.
Мурсиелагото излезе от гаража и фаровете му блеснаха над лъскавата оранжева кожа. Колата спря пред ВИП входа, шофьорската врата се вдигна нагоре. Еди извади още една петдесетачка, за да примами момчето по-бързо навън…
— Хей! — Грант изтича на тротоара, разблъсквайки феновете си. — Спрете го! Това е моята кола!
Момчето още не беше станало от мястото на шофьора. Биячът, който на идване се беше подиграл с ръста на Еди, се втурна към него.
— Добре, почакай…
Еди го ритна с коляно в слабините и щом онзи се присви напред, той заби юмрук в лицето му, запращайки го в ръцете на колегата му. Двамата мъже се изтъркаляха на тротоара, оплитайки се в кадифеното въже. Клъбърите веднага съзряха възможността и хукнаха към входа, настана пълна анархия.
Еди измъкна смаяното момче от колата, хвърли го върху биячите, вмъкна се в колата и спусна вратата. Превключи на скорост и тъкмо понечи да потегли, когато Грант изскочи пред колата и удари с ръце по капака ѝ.
— Няма да ми вземеш колата, човече!
Еди даде газ и колата леко скочи напред. По лицето на Грант премина страх, но той не помръдна от мястото си. Еди реши да смени тактиката, погледна в тясното огледало за обратно виждане, за да провери дали отзад има някой, превключи на задна скорост и рязко потегли.
Грант едва не падна на земята, но успя да запази равновесие. Щом Еди спря, той изтича до колата и отвори пасажерската врата.
— Какво правиш, по дяволите?
— Някой се опитва да убие жена ми! — извика Еди. — Трябва бързо да стигна при нея — така че или влизай, или се махай от пътя ми!
Грант избра първото и лицето му отново придоби озадачено изражение.
— Пич? Сериозно ли?
— Сериозно!
— По дяволите, пич, няма начин! Хайде тогава, да вървим да я спасяваме! — Леката усмивка на лицето му подсказваше, че вече си се представя като истински герой в реалния живот. — Какво чакаш? Да тръгваме!