Но тази вечер щеше да е изключение.
Гамал достигна портала и зачака да започне светлинно-звуковото шоу. Няколкостотин туристи седяха на редици столове зад Храма на Сфинкса, за да гледат спектакъла. Той предпочиташе срещата да се осъществи много по-късно, след приключване на демонстрациите, и след като туристите и АСН екипът си тръгнат, но човекът, когото очакваше, беше нетърпелив… и раздразнителен.
Появи се светлина от приближаващи се фарове — джип мерцедес. Това сигурно беше посетителят му — заради издигането на оградата трафикът през района беше ограничен. Първият човек, който излезе от колата, беше непознат — дългокрак, дългокос мъж от бялата раса със сако от нещо, подобно на змийска кожа; дългата рехава козя брадичка донякъде смекчаваше грубите черти на лицето му. Той обиколи колата, за да отвори вратата на спътника си, който, също като Гамал, беше египтянин.
Гамал пристъпи през портала, за да го поздрави.
— Господин Шабан — каза той, — голяма чест е за мен да ви видя отново.
Себак Шабан нямаше време за любезности.
— Разкопките изостават от графика.
— Доктор Бъркли каза…
— Не тези разкопки…
Гамал успя да скрие притеснението си, когато Шабан се обърна право към него и го погледна. Стар белег от изгаряне минаваше през дясната му буза — от онова, което беше останало от ухото му, до горната му устна, кожата беше грапава и леко лъщяща. Белегът беше издърпал надолу външното крайче на долния му клепач, разкривайки розовата тъкан отвътре. При предишните им срещи шефът на охраната се беше убедил, че Шабан много добре съзнава какъв е психологическият ефект от белега му върху околните, и ги удостояваше с неповредената, сравнително представителна лява част на лицето си, докато не решеше да изрази неодобрението си нагледно, чрез завъртане на главата си.
— Има леко закъснение. Много леко — каза той. — Част от тавана се срути. Вече го укрепихме.
— Покажи ми — нареди Шабан, пристъпвайки към портала.
— Разбира се. Елате с мен. — Гамал хвърли бърз поглед към другия мъж, който ги последва.
— Моят бодигард — каза Шабан. — И приятел. Господин Кротал.
— Кротал? — повтори Гамал несигурно.
— Боби Кротала — каза бодигардът. Произношението му беше по американски провлачено. — Това е индианско име, на чероките. Някакъв проблем?
— Не, изобщо — отговори Джамал, като си мислеше, че човекът прилича повече на каубой, отколкото на индианец. Поведе ги по алеята. — Оттук, моля.
Смешният, предвзет ликторски текст, съпровождащ светлинно-звуковото шоу, леко беше повдигнал настроението на Мейси, когато тя, подала глава над северната стена на храма, забеляза Гамал от укритието си в сенките.
С него имаше още двама души; единият беше грозноват тип с мазна коса с прическа в стил осемдесетте години и сако от змийска кожа, а другият ѝ бе познат. Господин Шарман, Шабан или нещо подобно? Тя беше виждала мъжа с обезобразеното лице за кратко в началото на разкопките — той беше свързан с религиозната организация, финансираща ги съвместно с АСН. Вероятно беше тук, за да се срещне с Бъркли.
Тримата стигнаха до ъгъла на по-малкия храм, където Гамал спря и погледна към Сфинкса — почти крадешком, както се стори на Мейси. Студеният поглед на мъжа със сакото от змийска кожа се плъзна през нея, докато той оглеждаше местността, после неочаквано се върна обратно. Тя неволно потрепери. Нямаше представа защо — тя имаше право да бъде на това място и не беше направила нищо нередно — но докато рационалната част на съзнанието ѝ казваше на останалата част от тялото ѝ да се отпусне, той отново отмести погледа си.
За изненада на Мейси, преди да се спусне по рампата към Сфинкса, Гамал прескочи пролуката между нея и по-горното ниво от съоръжението на Сфинкса, и изчезна от погледа ѝ. Останалите мъже го последваха.
Странно. Горният храм беше с повече от хиляда години по-млад от по-големия си съсед, рожба на Новото царство от 1400 година преди новата ера, и макар че беше в относително по-добро състояние от Храма на Сфинкса, бе много по-маловажен в историческо отношение. Защо Гамал ще му прави тайно посещение? При това по тъмно?