Тя видя върховете на главите на мъжете, докато те крачеха към вътрешността на храма и продължиха отвъд него. Сега тя вече беше наистина заинтригувана. Там нямаше нищо. Къде отиваха те?
Мейси се измъкна от храма и проследи с очи как тримата мъже заобикалят руините по-горе. Някакъв детински детективски инстинкт я подтикна да се опита да разбере какво правят, но тя му се съпротивляваше — докато откъм Сфинкса не долетя вик. Бъркли крещеше на един египетски лаборант, който беше изпуснал някакъв сандък.
Да ги вземат мътните, помисли си тя. След като Бъркли продължаваше да се държи като задник, тя не искаше да е близо около него. Вместо това се изкачи по рампата и скочи в горния храм.
Над нея проблеснаха зелените линии на лазерни лъчи, проектиращи йероглифи върху пирамидите, докато говорителят пееше възхвали за Озирис, безсмъртния цар бог от египетската митология.
— Да, да, това вече съм го чувала — прошепна Мейси, докато надзърташе покрай стената на храма.
Част от северния край на платото беше преградена от оранжева пластмасова мрежа — там, където се извършваха ремонти по високата стена. Сред купчините тухли и камари натрошен камък се виждаха две малки кабини и наподобяващо палатка съоръжение. Това беше толкова обичайна гледка, че Мейси досега не ѝ беше обръщала никакво внимание. Не изглеждаше някой да върши каквато и да било работа там.
В момента обаче там имаше някой. Подобно на мъжете при портала, други охранители патрулираха из района, за да са сигурни, че никой турист няма да се доближи до Сфинкса. Обаче мъжът, който очакваше Гамал и останалите, не беше патрулиращ. Той охраняваше строителната зона.
Осветлението се промени, още повече лазерни и прожекторни лъчи прорязаха черното небе. Охранителят наблюдаваше монитора и се извърна, когато посетителите се приближиха. Размениха няколко кратки думи и той ги пусна да минат през мрежата.
Гамал достигна палатката и издърпа настрани платнището на входа, разкривайки светлините във вътрешността. Другите двама се промушиха вътре и след нов потаен поглед назад Гамал ги последва. Мейси отскочи зад стената на храма, чудейки се дали я е видял, преди да съобрази колко глупава е тази мисъл. И да я е видял, какво от това?
Тя отново надзърна навън. Охранителят се разхождаше по периметъра на мрежата и изглеждаше отегчен. В процепите покрай платнището на входа на палатката се забелязаха движения.
Изведнъж те престанаха.
Мейси продължи да гледа, но те не се възобновиха. Какво правеха хората вътре? Освен ако тримата не се бяха струпали един върху друг в единия край, палатката не беше достатъчно голяма, за да не се виждат. Тя изглеждаше празна, но Мейси не разбираше как е възможно това. Точно зад палатката беше високата стена.
Обаче тя забеляза нещо друго — тънко стълбче дим. Не, не дим — пари, издигащи се от края на един маркуч. Но там не се виждаше никакъв генератор.
В такъв случай откъде идваха парите?
Вече доста заинтригувана, тя заобиколи ъгъла, придържайки се ниско зад купчина пръст. Но бързо осъзна, че потайността ѝ е безсмислена; за да достигне до строителната площадка, трябваше да прекоси голямо открито пространство, и освен ако охранителят не беше сляп, нямаше как да не я види.
Но след няколко мига можеше и да ослепее…
Тя знаеше какво следва в светлинно-звуковото шоу, тъй като го чуваше всяка вечер. Говорителят щеше да започне разказа си за Хуфу, строителя на Великата пирамида — и светлините за малко щяха да спрат, преди да осветят монумента на Хуфу в целия му блясък.
Мейси затвори очи, изчака.
Светлините изгаснаха.
Тя отвори очи отново и хукна към палатката. Само секунди преди Великата пирамида да светне като фар…
От колоните прогърмя драматична музика, Великата пирамида блесна на северозапад. Мейси достигна дупката в мрежата и се скри зад една от купчината тухли. Огледа се и видя как охранителят зяпа обляното в светлина съоръжение.
Тя си пое дъх, развълнувана за пръв път след пристигането си в Египет. Това беше истинска тръпка, това беше забавно!
Обзета от нервен кикот, тя погледна към палатката. От толкова близо вече можеше да чуе пухтенето на генератора — но това беше само слабо, странно ехо. Тя провери отново дали охранителят не гледа към нея, и пристъпи към палатката.
Вътре нямаше никой.
— Какво става, по дяволите? — запита се Мейси на глас, докато се вмъкваше вътре. Единият край беше зает от импровизирана кабина от талашит. Тъй като тя беше широка малко повече от метър, Мейси се съмняваше, че Гамал и останалите се крият в нея.