Второ разочаровано „аха”, последвано от:
- Кой беше това?
Той погледна виновно отдалечаващото се такси.
- Една жена в такси.
- Мислех си, че си във фитнес салона.
- Чакам отвън. Какво има?
Тя въздъхна.
- Нищо. Няма значение.
- За мен има. Виж, ще се обадя на Чарли да провери дали не може някой да ме замести.
- Не, всичко… всичко е наред. Все пак парите ни трябват, нали? - Смехът ѝ прозвуча повече отчаяно, отколкото весело.
- Сигурна ли си? Ако искаш, мога…
- Няма нужда, Еди. Няма нужда. - Въобще не звучеше сигурна.
Телефонът му изчурулика, подсказвайки му, че някой друг звъни. Погледна към екрана и видя, че го търси клиентът му.
- Съжалявам, но трябва да вървя. Намери ли бележката за млякото?
- Да, намерих я. Ще се видим като се прибереш. Обичам те.
- И аз те обичам - отвърна той точно когато тя прекъсна разговора. Страхотно. Сега се почувства още по-зле, че я лъже.
Прехвърли на входящото повикване.
- Ало?
- Хей, Чейс-стър! - разнесе се провлаченият глас на Грант Торн. - Къде се губиш, човече? Телефонът ти даваше заето.
- Да, жена ми се обади.
- Старите брачните вериги, а? Шегувам се, приятел. Нямам предвид, че е стара. Хей, какво ще кажеш да ви заведа някой път на вечеря?
- Добре звучи - отвърна уклончиво Еди, убеден, че за времето, докато се видят, тази мисъл ще е излетяла от главата на актьора. - Все още ли искате да ви взема от апартамента ви?
- Да. С една мацка съм, дай ми двайсетина минути да се отърва от нея. Добре де, две мацки са. Нека бъдат трийсет минути. А дали ще може да ми донесеш и един стек портокалов сок? Нещо съм много жаден.
- Аз съм ваш бодигард, а не иконом, господин Торн - напомни му Еди. Работата му беше да пази клиентите си, а това не включваше бърсането на задници, и той се стараеше да им го напомни. - Защо не пратите някоя от мацкиге да ви вземе?
- Ох, пич! Не искам да ми вършат домакинската работа! Вярно, готини са, но отворя ли веднъж кутията, после няма затваряне, нали? Виж какво, в портфейла си имам петстотин долара. Твои са, ако ми донесеш едно стекче портокалов сок. Като бонус. Става ли?
- Ще видя какво мога да направя - отвърна Еди и прекъсна разговора. За разлика от вечерята, той нямаше да пропусне да напомни на Грант за тази оферта.
*
Нина седеше навъсено до кухненската маса, сложила пред себе си чаша черно кафе. Лаптопът ѝ беше отворен в очакване, но тя дори не беше проверила пощата си.
Отпи предпазливо от чашата. Без мляко кафето беше твърде горещо, за да го пие веднага; вече беше поизстинало, но пък беше твърде горчиво. Тя изкриви лице, питайки се дали ще събере сили да отиде до магазина за мляко. Колкото повече го обмисляше, толкова по-малко вероятно ѝ се струваше.
Телефонът ѝ иззвъня и я стресна. Тя го вдигна.
- Ало?
- Здравей, Нина. - Познат глас - професор Роджър Хогарт, колега от университета. През последния месец се бяха чували няколко пъти, но най-вече бяха поддържали връзка чрез имейли.
- Роджър, здравей! Какво мога да направя за теб?
- Работата винаги на първо място, а? - рече укорително той. - Ще поговорим за това след малко. Как си иначе?
- Ами… добре съм - отвърна тя равнодушно.
- Как е новият апартамент? Харесва ли ти повече от преди?
- Най-добре да не казвам нищо.
Той се изкикоти.
- Разбирам. Не се тревожи, нещата ще се оправят, сигурен съм. Сигурно точно когато най-малко го очакваш. Та като говорим за неочакваното… първо, помниш ли, че се опитвах да се свържа с Морийн, за да се оплача от онази смехотворна атракция, която прави край Сфинкса?
- Да - отвърна Нина, усещайки прилив на гняв при споменаването на името. Тя имаше много причини да не харесва професор Морийн Ротшилд още преди жената да се беше превърнала в един от основните архитекти на нейното изпадане в немилост.
- Е, тя най-накрая се съгласи да се види с мен. Утре, всъщност.
- Така ли? Страхотно.
- Доста време ми трябваше да я убеждавам, както можеш да се досетиш. Но за лош късмет, второто неочаквано нещо е… аз не мога да отида.
- Защо?
- Подхлъзнах се на стълбите и сега седя тук с крак, гипсиран догоре като мумия.
- Добре ли си? - попита загрижено тя.
- Само изкълчване, слава Богу. Рисковете за напредналата възраст са направо смехотворни - като млад съм скачал овчарски и висок скок, без дори да си навехна пръста. А сега паднах от петнайсет сантиметра и съм извън строя за цяла седмица! - Той изсумтя.
- И какво ще правиш с Морийн?
- Затова се обаждам. Надявах се ти да отидеш вместо мен.
- Сериозно ли? - възкликна изненадано Нина. - Та нали тя ме уволни!
- Добре де, ще бъде малко… неловко. Но онова, което прави тази жена, е подигравка с археологията. Като че ли всеки път, когато включа телевизора, виждам поредната реклама на този цирк.