- Хей, всичко е наред. Все пак може да има части от нея, погребани под пясъка.
- Само части от нея?
- Ами обикновено така става в археологията - много рядко се случва да бъде намерено нещо непокътнато.
- Но тези, които вие намирате, са непокътнати. - За голяма изненада на Нина, Мейси като че ли всеки момент щеше да се разплаче.
- Хей, хей, какво има? - попита тя. - Та ние още не сме започнали да претърсваме района. Може пък да открием нещо.
- Не, няма - заекна Мейси. - Тук няма нищо. Само ви изгубих времето, едва не ви убиха, и то за нищо! О, Боже, толкова съжалявам!
- Какво! За какво съжаляваш? - попита безпомощно Нина. - Мейси, защо си толкова разстроена?
- Защото… защото доктор Бъркли се оказа прав за мен! Както и професорът ми, и учителите в гимназията… и самата вие.
- Прав… за какво?
Мейси не можеше да я погледне, сълзите се стичаха по бузите ѝ.
- Аз…аз… съм безполезна - една успя да промълви тя.
- Не, не си - възрази Нина, стресната от внезапния и тотален срив в самочувствието на младата жена. - Защо говориш така?
- Защото е вярно. През целия ми живот не ми се е налагало да работя. Винаги съм получавала онова, което поискам, само защото съм богата и красива, и популярна, и хората се готови да правят разни неща за мен. - Тя наведе нещастно глава. - И този път, само този път, когато наистина се опитвам да докажа, че мога да постигна нещо… се провалям и провалям всички около мен! Аз ви провалих!
- Не си - рече Нина. - Честна дума, не си. Ти сама го каза - ако не беше ти, Озир щеше да се измъкне със зодиака и никой нямаше да разбере. Освен това си постигнала нещо сама. Спечели си място на разкопките.
- Само защото мама се обади да поиска услуга. О, Боже… - Тя вдигна глава. - Исках да бъда като вас, защото си мислех, че сте готина. Не осъзнавах колко много сте работили, през какво сте преминали. Мислех, че ако се опитам да бъда като вас, всичко ще се нареди така, както винаги… но съм се лъгала и сега се оказахме на това ужасно място, без да има налице нищо. Нищо!
Нина не знаеше какво да каже. Вместо това прегърна хълцащото момиче през раменете, опитвайки се да го утеши.
- Съжалявам - избъбри Мейди. - Наистина съжалявам.
- Няма нужда да ми се извиняваш за нищо - увери я Нина. - Все пак ще огледаме района. Може пък да открием нещо.
- Няма да открием - отвърна нещастно момичето.
- Ей! - рече Еди и скочи от лендроувъра. - Стига с тия пораженчески настроения! Тъкмо успях да отърва жена си от тях; не искам сега ти да започваш!
Нина се накани да го смъмри за нетактичността му, когато осъзна, че настроението му се е променило; противното му поведение беше умишлено.
- Какво има? - попита тя. - Познавам тази физиономия - намерил си нещо.
- Да, намерих. Не е пирамида, но е направено от човешки ръце. - Той посочи на северозапад. - Ей там.
Нина не видя нищо, освен пясък и скали.
- Къде?
Той ѝ подаде бинокъла и отново посочи.
- Онези скали, които са във формата на буквата „Г”?
- Да?
- Това не са скали.
Бинокълът ѝ разкри нещо ново. Два камъка, единият лежеше водоравно на земята, допрян до основата на другия, който се издигаше над пясъка.
Камъни… със заострени върхове. Не скали.
Блокове.
Със същия размер и цвят като онези, които бяха използвани за строежа на Озириона.
- Господи! - ахна Нина. - Това е сграда!
- Онова, което е останало от нея, всъщност - рече Еди.
Мейси погледна единия, после другия, питайки се дали не разиграват някоя грозна шега, преди да осъзнае, че не е така.
- Чакайте, да не би наистина да сте намерили нещо? - попита тя и плаха усмивка озари лицето ѝ. Тя бързо скочи в лендроувъра. - Хайде, да тръгваме!
- Хей! - възкликна развеселената Нина. - Ще ми се и аз да можех да се движа толкова бързо.
Еди я прегърна през раменете.
- Добре се справяш.
*
Двата каменни блока се оказаха останки от малка постройка, със стени приблизително три и половина на три и половина метра, които едва се подаваха над пясъка. Дебелината на блоковете означаваше, че вътрешността е била още по-малка. Ако това наистина е било жилище, то затворническата килия би изглеждала по-просторна от него.
Но Нина имаше друга теория.
- Това е маркер. Наблизо няма никакви природни забележителности, затова е трябвало да си построят някакъв. Но какво маркира, всъщност?
Мейси огледа блоковете за други следи.
- Може би тук има някакви други инструкции.
Нина поклати глава.
- В текста от зодиака се казва, че след като излезем от сребърния каньон, следващата спирка е самата пирамида.
- Тогава къде се намира? - попита Еди. - Не може да е погребана под пясъка, нали? Щом това нещо стърчи тук, тя би трябвало да е най-малката пирамида в света, която човек може да си представи.