- И все пак това е мястото. Намирането на каньона изисква отлично познаване на Озириона, което е било достъпно за ограничен кръг от хора, а астрономическите изчисления, необходими за откриването на посоката, в която трябва да се тръгне, можели да извършат само шепа хора, ако не и по-малко. Пирамидата трябва да е тук.
- Тогава защо не я виждаме?
Всичко зависеше от зодиака. Нина извади откраднатата снимка на древния релеф.
- Смяташ да се позанимаеш малко с астрология ли? - попита Еди.
- Тук трябва да има още някоя следа, сигурна съм в това. - Мейси изскочи от колата и се присъедини към нея. - Накъде е север?
Еди погледна компаса си и посочи с пръст. Нина извъртя зодиака в нужната посока… след което преобърна снимката и я вдигна над главата си.
- Така би трябвало да я разглеждаме - каза тя. - Да погледнем нагоре и да се обърнем на север. Следата е тук, в картата, тя е… тук! - Нина рязко свали снимката, като продължаваше да я държи ориентирана на север, който се намираше в долната част на картата. - Пирамидалната маркировка! Виждате ли я?
- Да - отвърна Еди, - но какво за нея? Това е просто един триъгълник.
- Може би, но накъде сочи?
- Надолу - обади се Мейси, постепенно осъзнавайки какво означава това. - Няма начин!
- Има.
Еди погледна картата и се намръщи.
- Добре, какво пропускам?
- Пирамидата на зодиака е обърната с върха надолу - каза му Нина. - Не виждаш ли? Това е обърната пирамида - и хората, които са направили картата, са имали предвид буквално това. Нарисували са го точно както е тук.
Мейси също се зарази от ентусиазма ѝ.
- Някои рисунки в гробниците показват египетския Подземен свят като огледален свят, който се намира под нашия - като отражение в Нил. Може би са построили пирамидата на Озирис с главата надолу, за да бъде огледално отражение на истинската… не, почакайте, не става така. Ако зодиакът под Сфинкса е по-стар от Хафра, то тогава трябва да е по-стар от всички останали пирамиди.
- Пирамидата на Озирис не е обърнато копие на другите пирамиди - осъзна Нина, останала без дъх. - Другите пирамиди са нейни обърнати копия - били са построени на повърхността, имитирайки гробницата на Озирис в Подземния свят! Затова са полагали толкова усилия да постигнат същата форма!
- Чакайте малко - рече Еди. - Да не би да твърдите, че тази пирамида е построена на обратно?
Нина гребна шепа пясък от земята, оставяйки малка дупка със слабо конусовидна форма.
- Издълбали са дупка и са построили пирамидата в нея, като са поставили върха в дъното и са започнали да го надграждат. А може да са изкопавали всеки долен слой, след като са завършвали горния, не знам. Но едва ли е било по-трудно от строежа на Великата пирамида. Дори може да е било по-лесно - не се е налагало да вдигат камъните, а само да ги спускат. Гравитацията е била на тяхна страна.
- Значи стоим върху нея?
- Има само един начин да разберем. - Тя се върна при джипа и измъкна три лопати. - Да се захващаме за работа.
- Къде? - попита Мейси.
Нина посочи вътрешността на руините.
- Там. Според мен това не е просто маркер, а вход.
Започнаха да копаят. Работата под печащото слънце вървеше бавно, те спираха често да пият вода, но след известно време лопатата на Еди удари в нещо твърдо.
- Нека да видя - рече Нина и започна да разчиства пясъка с голи ръце. Разкри се плоска каменна плоча.
- Това може да е просто подът на тази постройка - предупреди я Еди.
- Не ми се вярва. Хайде, помогни ми да разчистим останалото.
Отново се заловиха за работа. Нина беше толкова амбицирана, че повече не спря да почива. Когато приключиха, бяха успели да разчистят около два метра. Нина изчетка песъчинките и откри тясна цепнатина на около трийсетина сантиметра от стената. Прокара пръст по нея; очерта се квадрат.
- Това може да е капакът на входа.
Мейси откри нещо друго в центъра на плочата.
- Да ти изглежда познато? - попита тя, разчиствайки пясъка. В камъка беше изсечен символ.
Окото на Озирис.
- Явно се намираме на правилното място - каза Еди. - И сега какво? - Жените го погледнаха. - А, да – въздъхна той. - Трябва да повдигна двутонен каменен блок. Просто прекрасно. - Но той се измъкна от току-що изкопаната яма и се запъти към джипа, за да вземе нужното оборудване. - Ти - каза той, щом скочи обратно с дълъг закривен лост в ръка, и посочи Нина - пийни вода. Не искам да припаднеш от обезводняване.
- Добре де - изсумтя Нина, която напълно бе забравила за жегата. Тя измъкна бутилката и отпи, докато Еди оглеждаше каменната плоча.