- Да, виждала съм ги - промърмори Нина. Рекламите за откриването на Залата на летописите се появяваха навсякъде през последните две седмици, вбесявайки я все повече.
- Това е безсрамна комерсиализация, не наука. И ако се окаже, че вътре няма нищо, цялата археология ще стане обект на подигравки. Едва ли нещо ще се промени, но смятам, че поне някой трябва да каже тези неща на Морийн.
- И искаш аз да го направя? Съжалявам, Роджър. Морийн Ротшилд е сред хората, които най-малко желая да виждам.
- Разбирам - промърмори Хогарт след кратка пауза. - Предположих, че няма да приемеш, но все пак реших да опитам. Някой с твоята репутация би имал повече шансове да я накара да размисли.
Нина се опита да прикрие горчивината си.
- Точно в този момент репутацията ми не важи пред никого.
- Не се подценявай, Нина. - Този път укорът в гласа му се усети по-ясно. - Един временен неуспех не слага край на кариерата. Самият аз съм преживял няколко.
- Но не и чак толкова мащабни.
- Е, да - въздъхна Хогарт, - остава само да се надяваме, че няма да се превърне в бедствие.
- Да се надяваме. Оправяй се по-бързо, Роджър.
- Благодаря. Освен това съм сигурен, че и при теб нещата ще се оправят скоро.
Тя се сбогува с него, затвори телефона и въздъхна тежко. Кафето отдавна беше изстинало, но сега тя изобщо нямаше желание да излиза от апартамента.
*
Верен на думата си, Грант Торн наистина даде на Еди петстотин долара срещу стек портокалов сок. Когато той пристигна в апартамента в Горен Уест Сайд, двете мацки ги нямаше, макар че или едната беше забравила розовите си прашки на дивана в хола, или актьорът имаше фетиш, който предпочиташе да не разкрива пред таблоидите.
Това въобще не интересуваше Еди: неговата задача беше да пази Грант от физически наранявания. След като двамата с Нина бяха уволнени от АСН, той беше започнал да звъни на многобройните си контакти от времето, когато работеше в SAS и от след това, като бодигард на свободна практика, за да си намери нова работа. Нежеланието му да прекарва много време далеч от новата си съпруга ограничаваше възможностите му, но накрая един негов приятел го свърза с някакъв човек на име Чарли Брукс, който ръководеше „частна охранителна агенция” за богатите и известните в Ню Йорк. Нямаше точно работно време, но получаваше добри пари - достатъчни, за да могат двамата да се издържат.
Макар че трябваше да намалят разходите си.
Еди очакваше, че като се прибере, ще научи кое е поредното нещо, от което ще трябва да се лишат, но засега се беше съсредоточил изцяло върху работата. Грант беше похарчил за един италиански костюм повече пари, отколкото беше месечната заплата на Еди в АСН, а пазарската експедиция едва сега започваше.
- Така, това ще нося довечера на кметското парти - каза актьорът, оглеждайки се в огледалото и оправяйки прическата си, преди да се отправи към изхода. Еди му отвори вратата и се плъзна покрай него, за да огледа Пето авеню за потенциални заплахи. Не ги очакваха никакви пощурели фенове или разлютени филмови критици. - Така, следва значи… при Харман.
- Това не е обичайният ви избор - отбеляза Еди. Макар костюмите на прочутия шивач да бяха също толкова скъпи, те бяха доста по-консервативни.
- Трябва ми нещо официално за утре, пич - обясни Грант. - Не се случва всеки ден да се срещам с религиозни лидери!
Еди повдигна вежда; нищо от онова, което беше виждал, не подсказваше, че подопечният му има нещо общо с религията.
- Не знаех, че папата е в града.
- Не е папата, пич. Нещо по-добро от това! Пристигна моят човек, Озир!
- Кой?
- Халид Озир! Нали се сещаш, Храмът на Озирис?
- За култа ли говорите?
За пръв път, откакто се познаваха, Еди усети обида в гласа на Грант.
- Пич, това не е никакъв култ! Това си е истинска религия, която промени живота ми. Искаш ли да останеш млад завинаги? Те могат да ти помогнат да го постигнеш. - Той посочи загорялото си, скучно красиво лице. - Аз съм на двайсет и девет, нали? Но не съм остарял нито ден, откакто навърших двайсет и седем. Какво по-добро доказателство от това, пич?
- Сигурно сте прав - отвърна Еди със сериозна физиономия. Грант изглеждаше успокоен. - Значи тази… религия. Скъпа е, нали?
- Не, не! Не се занимават с изнудване. Даваш, колкото поискаш. И от теб зависи дали ще си купуваш от техните неща.
- Неща?
- Нали се сещаш, които ти казват как да следваш пътя към вечния живот. Книги, дивидита, диетични добавки, бутилки с истински египетски пясък, онези страхотни малки пирамидки, които изпълват с енергия въздуха в стаята.