Още едно око. Напред. Пръстите започнаха да я болят. Още колко ли имаше? Въздухът започна да не стига, тя усети замайване.
Поредното око, което я упъти надясно. Пръстите ѝ пламтяха, треперещата ѝ ръка клатеше шлема. Изпод ръба му изскочи мехурче въздух и водата нахлу, за да заеме мястото му.
Следващото око гледаше нагоре - и тя зърна сянка.
Другия тунел!
Отново придърпа шлема под повърхността и се наведе максимално, за да мине през ниския тунел. Шлемът се удари в камъка и издрънча като камбата. Само още няколко стъпки…
Когато Нина излезе от тунела, въздухът в кълбото го издигна рязко нагоре и попарените ѝ пръсти изпуснаха дръжката. Застоялата вода я блъсна в лицето. Тя се закашля и се опита да се изправи. Краката ѝ бяха омекнали. Тя залитна към едната стена на малкия басейн и се опита да се хване за ръба му.
Пръстите ѝ го откриха. Тя се издърпа нагоре и излезе на сухо, дишайки тежко.
- Успя! - извика Мейси.
- Слава Богу - рече Еди. - Нина, добре ли си?
Нина се опита да надвика грохота и пукането на пламъците.
- Страхотно! - изграчи тя, вдигайки палци. - На дъното на басейна има пътека. Очите на Озирис показват пътя, който трябва да следвате!
Еди разтърка ухото си.
- Разбра ли какво каза?
- Да следваме посоката, в която гледат очите на Озирис от дъното - перифразира Мейси. - Не я ли чуваш?
- Ушите ми са позаглъхнали - призна си той. - Твърде много експлозии. - Той огледа басейна. Пътеката, по която беше минала Нина, се виждаше ясно, криволичеща линия от разбъркан петрол. - Аз тръгвам пръв. - Той подаде на Мейси единия от шлемовете. - Ти ще вървиш след мен и ще се държиш за якето ми.
Той влезе в басейна, пое си няколко пъти дълбоко дъх, за да насити дробовете си с кислород, след което се потопи и тръгна към късия тунел. Мейси се поколеба, но се плъзна след него и се хвана за пешовете на якето му.
Тъй като знаеха какво да търсят, преминаха по-бързо от Нина - макар че дръжката в шлема на Еди пареше болезнено, когато стигна до другия басейн. Той се изправи и хвърли шлема настрани, като дишаше тежко, докато Нина му помагаше да излезе.
- Ох, по дяволите - рече той, потапяйки попарените си пръсти във водата. - Тази ръка я използвам и за други неща.
- О, Еди - пропя Нина. - Нищо де, ще се наложи да се задоволиш с мен.
- Готово, имаме си огън, трябва ни само едно одеяло.
Мейси изскочи от водата.
- О, Боже! - изпъшка тя, поглеждайки към огненото езеро. По-голямата част от плаващия петрол беше изгоряла и пламъците постепенно утихваха. - Що за извратен мозък би измислил такова нещо?
- Да му се чуди човек - отвърна Нина, докато проверяваше дали водоустойчивото ѝ фенерче все още работи. - Но знаеш ли какво всъщност ме притеснява?
- Какво?
- Че трябва да преминем през още пет арита.
- Чакам ги с нетърпение - отбеляза саркастично Еди, прокарвайки ръце по дрехите си, за да ги поизцеди. - Какво следва?
- Господарката на дъждовните бури - отговори Мейси, която последва примера му
- Страхотно. Сякаш не преживяхме достатъчно. - Мокри до кости, те започнаха да се изкачват по следващия коридор.
23.
Тунелът продължи да се спуска спираловидно в пирамидата. Още египетски богове украсяваха стените, предупреждавайки нарушителите, че ги очаква сигурна смърт.
Нина се страхуваше повече от физическите, отколкото от свръхестествените заплахи. Беше научила от първа ръка, че колкото по-грандиозни и важни са древните сгради, толкова по-садистично гениални са капаните в тях.
А пирамидата на Озирис беше много грандиозна и важна.
Фенерчетата им осветиха колоните, които стояха пред следващия арит - но зад тях не се забелязваше друга камера, стръмният коридор продължаваше.
- Току-що осъзнах нещо - обади се Еди. - Този коридор ще ни отведе точно под залата, от която излязохме преди малко.
Нина си представи пътя, по който бяха дошли.
- Смяташ ли, че ще представлява проблем?
- Ами нали следващият капан е свързан с дъждове, а горе имаше доста голям басейн с вода.
- Много си прав. - Тя насочи фенерчето си към тавана. За разлика от боядисаните стени, той представляваше просто гол камък. - Не виждам никакви дупки.
Еди също проведе разследване.
- Таванът изглежда наред… но това е нещо ново. - Той плъзна лъча на фенерчето по пода. Покрай стените имаше вдлъбнати канали с ширина около десет метра и също толкова дълбоки.
- Приличат на канавки - отбеляза Мейси.
- Тук няма нищо такова - каза Еди, оглеждайки колоните. - Да, мисля, че пак ще се намокрим.
- Но какво ли ще стане? - попита Нина. - Ще превърнат мястото в гигантски смъртоносен водопад?