- Вашите хора - обърна се тихо Озир към Халил. - Може ли да се разчита на тях? Ако една думичка от това стигне до правителството…
- Гарантирам за Тарик - рече твърдо Шабан. - Дължа му живота си.
- А аз гарантирам за хората си - добави Халил. - Лично съм ги подбирал, само най-необходимите. Те ще запазят тайната ви… на определена цена, разбира се.
- Добре. - Озир се обърна към руините, докато ховъркрафтът спря, вдигайки огромен облак прах. - Да намерим Озирис… и Нина Уайлд.
24.
- Господи. - Нина насочи фенерчето си нагоре и лъчът му потъна в черната бездна над главите им. - Доста е високо.
- Знаеш ли къде се намираме? - попита Еди, сочейки двете тръби, които се спускаха покрай стената в дъното. - Точно под онзи мост. Ако се бяхме хванали в капана, щяхме да се озовем тук. Падане от шейсет метра. Щяхме да се размажем.
Нина се опита да си представи цялата пирамида.
- Боже. Това място може би е голямо колкото Великата пирамида, ако не и повече.
- Това обяснява защо никой не се е опитал да надмине пирамидата на Хуфу - рече замислено Мейси. - Ако Великата пирамида е почти, но не чак толкова голяма, колкото пирамидата на Озирис, никой фараон не би се осмелил да построи по-голяма гробница от неговата, без да обиди Озирис. И никой не би се осмелил да го направи.
- Значи строенето на пирамидите е било просто едно гигантско мерене на пишки? - вдигна вежди Еди. - Хората не са се променили много за пет хиляди години, нали? - Той погледна към тръбите. Те бяха свързани, едната беше значително по-тясна в основата си, преди да се разшири фуниевидно под широкия хоризонтален жлеб. Върху него беше нарисувано женско лице, като отворът се намираше на мястото на устата ѝ.
- Прилича на църковен орган - осъзна Нина. - Сигурно вкарват въздух по някакъв начин, а оттук излиза силен глас.
- Ако пуснат нещо в другата тръба, то ще подейства като бутало. - До тръбите започваше друг коридор, който бе блокиран от метална врата. - Нека позная. Ако се опитаме да отворим вратата, капанът ще се активира и цялата зала ще гръмне като на концерт на Лед Цепелин.
- На кой151? - попита Мейси.
- Не, на Лед Цепелин. - Без да обръща внимание на озадачения ѝ поглед, той тръгна към отвора.
- Внимавай, Еди - предупреди го Нина.
- Не се тревожи, няма да го местя. Просто искам да открия какво го задейства.
- Не, имам предвид, че може да не го задейства… - Един камък се размърда под краката му. - …вратата - завърши Нина.
- Влизайте в другия тунел! - изкрещя Еди, обръщайки се назад, откъдето бяха дошли…
Пред входа с трясък се спусна друга врата, карайки Мейси да подскочи. Ехото още не беше заглъхнало, когато се разнесе друг дълбок, печален звук, който ставаше все по-силен.
И по-силен.
Жлебът изпусна въздух, звукът отекна по дължината на тръбата и се върна усилен многократно. Цялата стая завибрира, пясъкът затанцува по пода, боята и мазилката по стените се напукаха.
Хората в залата също го усетиха.
- Господи! - изпъшка Нина и усети, че ѝ се повдига. Органите ѝ вибрираха в тон с бумтящата басова нотка. Тя се опита да повдигне спусналата се врата, но тя отказваше да помръдне.
Еди нямаше по-голям късмет с другата врата. Той се обърна към тръбите.
- Блокирай го! Пъхни нещо в него!
Нина едва го чуваше през гръмотевичния звук, но от жестовете му разбра какво иска да каже. Свали раницата от гърба си, изсипа съдържанието ѝ на пода и я смачка на топка. Мейси направи същото. Еди вече беше стигнал до тръбата и с изкривено от тревога лице натъпка якето и собствената си празна раница в жлеба. Височината на звука леко се промени, изпусканият въздух засвистя през запушения изход.
Двете жени се приближиха, залитайки. Той грабна сгънатите им раници и ги натъпка в отвора. Нина изпусна фенерчето и запуши ушите си с ръце, но от това нямаше никаква полза; звукът проникваше в нея, опитваше се да я разкъса отвътре.
Той причиняваше същото и на пирамидата. В шахтата нападаха парчета зидария и се пръснаха по каменния под - първоначално малки бучки, но след като по стените бързо започнаха да се появяват пукнатини, скоро щяха да последват и по-големи.
Еди не можеше да запуши ушите си и звукът му причиняваше физическа болка - но положението леко се подобри, след като блокира отворите с импровизираните тапи. Тръбите на органите бяха затворени отгоре, въздух можеше да влиза само през жлеба. Ако успееше напълно да го запечата…
Вибрациите започнаха да утихват. Трябваше само да задържи запушалките по местата им и да изтърпи звука, докато машината не остане без въздух…