- Най-важното е да не излязат оттук - каза Озир. Той се обърна към Бъркли. - Какво научихте от тази стая?
- Йероглифите в залата при входа определено предупреждаваха, че при всеки арит ще има капан. - Бъркли посочи към едното от големите назъбени колела. - Предполагам, че това е Господарката на вибрациите. Уайлд и останалите сигурно са я активирали при преминаването си - и са оцелели.
- Не са ли паднали? - попита Хамди.
- А звукът? Според мен спокойно можем да предположим, че това е Богинята със силния глас, която се намира при петия арит. Поне дотам са стигнали.
- Което означава, че са ни разчистили пътя - рече Озир. Той стъпи върху моста.
- Сигурен ли си, че е безопасно? - попита нервно Хамди.
Озир направи още една крачка. Мостът не помръдна.
- Или капанът е бил задействан, или е повреден.
- Води ни, Халид - каза Шабан, докато брат му прекосяваше прохода. Щом стигна до другата страна, той махна на останалите да го последват.
Колелото изскърца, камъкът, който го блокираше помръдна леко, но никой не го забеляза.
*
Нови две колони маркираха шестия арит.
- Така - рече Нина и спря пред тях. - Окървавеният резач на парчета, а? Ако не мине добре, май ще ни трябва доста бинт, затова нека да видим какво можем да направим, за да мине добре.
Двамата с Еди насочиха фенерчетата си към отвора. Стените на равния коридор бяха украсени с добре познатите им неодобрително гледащи египетски богове и мрачни предупреждения за съдбата, която очаква нарушителите… но имаше и нещо ново.
Нещо застрашително. По стените се забелязваха безброй хоризонтални прорези, оградени отгоре и отдолу с ръждиви железни пластини.
Еди освети най-близкия прорез. В него се виждаше нещо - дълго парче метал, закачено на панта в единия край… което имаше остър ръб.
- Така - рече той. - В дупките са сложени остриета. Ясно. Ако тръгнем по коридора, ще изскочат и ще ни накълцат на парчета!
- Малко са поръждясали - рече Мейси. - Може да не се задействат.
- Готова ли си да заложиш живота си на това? - попита Нина. Всеки процеп беше с дължина, която отговаряше на ширината на коридора, което означаваше, че няма да могат да ги избегнат, ако се притиснат към отсрещната стена - а разположението на процепите оставяше малък шанс да се намери място, където да се крият. - Как да минем оттук, по дяволите?
Еди извади чука, клекна и почука по пода зад колоните. Нина примига стреснато, в очакване от стената да изскочи острие, но нищо не се случи. Той се наведе още по-напред и пак почука, но отново не се случи нищо.
- Предполагам, че стартиращият механизъм е някъде по-навътре - предположи той и се изправи. - За да може да сте в средата, когато остриетата се задействат. - Стената в дъното се намираше на цели дванайсет-тринайсет метра - и като че ли там не беше краят, а само завой, след който тунелът продължаваше.
- Не може да няма начин да се мине, без капанът да се задейства - каза Нина.
Еди претегли чука в ръка.
- Нека опитам нещо. - Той се засили и хвърли чука два-три метра навътре в коридора. Остриетата не помръднаха. - Добре, значи дотам е сигурно. Може би. - Тръгна да си прибере чука.
- Недей да казваш „може би”, а после направо да влизаш! - извика му Нина, когато той се върна с тежкия си чук в ръка. - Освен това какво смяташ да правиш? Да го хвърляш всеки път? Няма гаранция, че ще улучиш пусковия механизъм - и освен това, ако нямаш някакви невероятни умения за хвърляне на бумеранг, за които да не знам, не виждам как ще успееш да го хвърлиш зад ъгъла.
- Добре де, ти какво предлагаш? - попита той. - Не можем просто да тръгнем напред и да се опитаме да го блокираме с молитви.
- Няма да вървим - обади се Мейси, като се вгледа отблизо в йероглифите. - Мисля, че от нас се очаква да бягаме. Този текст отново ни предупреждава каква ужасна съдба ни очаква и така нататък, но завършва се нещо като „побързайте към Озирис”. Или „движете се бързо”, може би. „Движете се бързо към Озирис”.
- Оставили са подсказка? - рече изненадана Нина. Край другите арити нямаше нищо такова.
- Добавили са само няколко символа. - Мейси ги посочи в края на текста. - Всичко останало е същото като досега. Лесно е да бъдат пропуснати. Сигурно и при другите е имало, но сме ги пропуснали.
- Значи трябва да препуснем по коридора? - рече Еди, като отново освети прохода. - Малко рисковано е, не знаем какво има зад ъгъла.
- Онзи, който реже глави, най-вероятно.
- Да, много ме успокои! - Той прибра чука в раницата си и се стегна. - Добре. Значи ще трябва да тичаме като египтяни. - Той погледна към Нина. - Готова ли си?