И те го бяха открили първи.
Нина огледа саркофага. Капакът представляваше мащабна репрезентация на човека, който лежеше вътре. Изваяното сребърно лице се взираше ведро в тавана с широко отворени, очертани с очна линия очи.
- Изработката е невероятна - прошепна тя. - Всичко тук е невероятно. - Тя махна с ръка към заобикалящите ги предмети. - Никога не съм си представяла, че преддинастичен Египет е бил толкова напреднал.
- Също като Атлантида - каза Мейси. - И те са били много напреднали за времето си, но никой не е знаел за тях. Докато вие не ги открихте.
Нина ѝ се усмихна.
- Знаеш ли, Мейси, тук става по-скоро въпрос за съвместно откритие.
Мейси грейна.
- Не е зле за една третокласна студентка, нали?
Еди се вгледа отблизо в комплект боядисани дървени фигурки, които символизираха слугите, придружаващи господаря си в отвъдното, след което огледа една по-груба статуетка, издялана от странен пурпурен камък, преди да отиде от другата страна на саркофага.
- Добре, какво ще правим сега, след като го открихме?
- Обикновено бих ги снимала, каталогизирала и изследвала - отвърна Нина, - но това не е стандартен случай. Първо трябва да се подсигурим, че гробницата няма да бъде ограбена. Ще трябва да се свържем с египетското правителство, да отидем при доктор Асад.
- Ами онзи хляб, който всъщност търси Озир? - Той се огледа за нещо, което да наподобява храна. На една малка дървена масичка имаше нещо, което някога може и да е било самуни, но сега просто се беше превърнало в прах. - Едва ли ще успее да си направи сандвич от тях. Виждаш ли нещо друго?
- Погледни надолу. - Еди го направи и видя малка ниша в основата на ковчега, в която имаше глинено гърне с височина около трийсетина сантиметра. - Канопи. Египтяните са ги използвали, за да съхраняват в тях важните органи на тялото, които изваждали при мумификацията. Озир смята, че в храносмилателната му система може да са останали спори от маята.
Мейси забеляза друго гърне на пода до Нина, след което откри трето до горната част на саркофага.
- И тук намерих едно - трябва да има и долу, при краката му. - Еди погледна и кимна утвърдително. - По едно във всяка една посока. Това е с маймунска глава на песоглавец - бог Хапи. Значи дробовете на Озирис са в него. - Тя се протегна да го вземе, но изведнъж осъзна какво беше казала току-що, и се дръпна назад. - Гадост.
- Кое гърне за какво е? - попита Нина.
- Хапи олицетворява севера, така че… - Тя определи посоките. - Това към теб трябва да е чакал - Дуамутеф.
Нина освети с фенерчето гърнето в краката си; боядисаният му капак наистина имаше дългоухата форма на чакалска глава.
- Да.
- Значи там се намира стомахът. На противоположната страна е соколът - Кебезенуф. Или беше Кебезунеф? Така се получава, когато в езика няма гласни. Както и да е, там са червата.
- Прекрасно - каза Еди. - Гърне с черва.
- А онова в южния край, под краката му, прилича на човек, защото Амсет е бил човешки бог. Там се намира дробът на Озирис.
Еди млясна с устни.
- Така е по-добре. Някой да има пържени картофки?
- Той е на шест хиляди години, Еди - предупреди го ухилената Нина. - Освен това не нося “Мезим форте”.
- Тогава ще пропусна. Значи, щом Озир търси тези гърнета, какво ще ги правим? Да ги разбием ли?
- Предпочитам да не го правиш - обади се Озир от вратата.
Нина подскочи стреснато, а Мейси изписка - те се обърнаха и го видяха облегнат небрежно на една от фигурите на Озирис. Зад него стоеше Шабан, насочил оръжието си към тях.
Озир пристъпи напред и зад него се появиха още хора, сред които бяха Кротала и Хамди.
- Изглежда по-невероятно, отколкото си я представях - каза той, оглеждайки съдържанието на стаята. - И сега ми принадлежи.
- Не, изобщо не е така - сопна му се Нина.
- Ние дойдохме първи - каза Еди. - Кой преварил, той натоварил.
Шабан им махна с пистолета да се отдалечат от саркофага.
- Ще ви дам нещо друго. Куршуми.
Озир се приближи до сребърния ковчег и вдигна канопа до краката му.
- И органите на Озирис са тук. Точно както предположих, доктор Уайлд.