Нина понечи да му отговори, но в този момент някой друг влезе в стаята.
- Лоугън? - ахна тя. - Ти, кучи сине! Сега за тези клоуни ли работиш?
Бъркли я изгледа студено.
- Този твой навик започва да ме вбесява, Нина. Аз правя голямо откритие, ти ме изпреварваш. Поне този път няма да изглеждам като идиот по телевизията.
- О, горкият той - подсмръкна Нина и театрално избърса една въображаема сълза от окото си. - Горкия малък Лоугън, някой му е откраднал аплодисментите - и сега той е готов да се откаже от всичко, в което смятах, че вярва, и да се продаде на шайка ненормални последователи на някаква глупава, измислена религия.
Белязаното лице на Шабан се изкриви от гняв и той се прицели в Нина, но Озир поклати глава.
- Не тук. Не искам гробницата на бъде осквернена. - Той остави гърнето на земята и бавно заобиколи саркофага. - Четири гърнета - дроб, черва, дробове… и стомах. - Той повдигна почтително капака във форма на чакалска глава. - Тук се крие ключът към вечния живот, доктор Уайлд. В това гърне се намират спорите на маята, която са използвали за хляба на Озирис. Трябва ми само една проба и тайната ще бъде моя. Ще си я култивирам, ще я притежавам, ще я контролирам.
- Това ще стане само ако вътре наистина има спори - каза Нина. - Може пък Озирис да не е ял хляб, преди да умре. Може да е бил препечен и всички клетки на маята да са загинали. Може цялата тази история да е била за нищо!
- Не е нищо - сви рамене Озирис. - Все пак гробницата съществува. Затова доведох и доктор Крали. - Той махна на брадатия мъж да се присъедини към него. След миг Нина го разпозна: един от учените, които работеха в швейцарската лаборатория. - Тук има два канопа, които могат да покажат кой от двама ни е прав, доктор Уайлд - канопът на Дуамутеф - той вдигна гърнето с чакалската глава - и канопът на Кебезенуф. Готов съм да жертвам единия, за да разбера какво има в другия. Доктор Крали, кой според вас е по-добър за теста? Този с червата или този със стомаха?
- Остатъците в червата са преминали през храносмилателните процеси - каза сръбският учен - Ако има оцелели спори, те по-вероятно ще се намират в стомаха. Така че, червата, да.
- Действайте тогава.
Крали взе гърнето със соколовата глава.
- Не, почакайте - помоли се Нина. - Това гърне е невероятно ценен артефакт. Ако го отворите, може да го унищожите. - Тя погледна към Бъркли. - Лоугън, не може просто да гледаш безизразно. - Тя знаеше, че го е жегнала, на лицето му се изписаха смесени емоции, но той не отвърна нищо.
- Плаща ли ти достатъчно, за да не направиш нищо?
- Доктор Бъркли знае кога се извършва добро дело - каза Озир, докато Крали разгъваше малка масичка и поставяше гърнето върху нея. После извади оборудването си от едно куфарче. - Жалко, че вие не го разпознахте. Ако не ме бяхте предали, пак щяхме да се озовем заедно в тази стая - само че вие щяхте да ръководите операцията, а не да бъдете пленничка.
Шабан държеше Нина, Еди и Мейси на мушка, двама от войниците му се присъединиха към него с вдигнати МР7. Всички останали наблюдаваха сърбина, който се занимаваше с гърнето. След като извади няколко малки шишенца с безцветни течности, няколко колби и портативен микроскоп, той огледа гравирания капак и използва метален шперц, за да почисти черната гума, която го запечатваше. След това погледна очаквателно Озир, който кимна с глава.
Крали завъртя внимателно капака. Двете древни парчета керамика изскърцаха едно в друго… и след като с леко пропукване последните остатъци от печата се счупиха, капакът леко се повдигна.
- Ох, мамка му - сбърчи нос Еди, когато в стаята се разнесе ужасна миризма. - Мирише така, сякаш последната му храна е бил кебап!
Нина потисна отвращението си.
- Това все пак означава, че е бил запечатан добре. Съдържанието се е запазило през всичките тези години.
Крали използва малко фенерче, за да изследва съдържанието на канопа. Вътре нещо проблесна. Той напълни три от шишетата и използва пипета, за да изтегли малка проба от тъмната каша. Вкара я в тестовата колба и добави съдържанието на последното шише.
- Това ще ни отнеме няколко минути - каза той на Озир и запечата колбата. - Ако вътре има някакви спори, тестът ще покаже.
- Да уплътним времето в такъв случай - отвърна Озир. Той махна с ръка на един от войниците. - Отвори саркофага.
- За Бога! - извика ужасено Нина. - Нещата стават все по-зле! Какво смяташ да правиш, да аутопсираш мумията ли?
- Това ли те притеснява най-силно? - попита Мейси, без да сваля очи от оръжията.
Също като канопите, ковчегът беше запечатан с дебел слой черна смес от гума и минерална смола. Един от хората на Озир носеше малък циркуляр, който използва, за да разреже защитния слой. След него вървеше друг мъж, понесъл инструмент с абразивна глава, който използва да изстърже пломбата край разреза.