- Ясно - рече Еди, убеден в целите на култа.
- Ще се видим утре - имам лична ВИП покана. Не ме предупредиха предварително, но нямам никакво намерение да я пропусна. Да се срещна с Озир е все едно… все едно някой обикновен човек да се срещне с мен. О, Боже! Ще бъде толкова яко!
- Като говорим за обикновените хора… - каза Еди като потисна сарказма си, забелязвайки три млади жени, които нададоха въодушевени писъци при вида на кинозвездата. Той застана пред Грант, за да им попречи да се доберат до него.
- Мисля, че ще се справя с това, пич - рече Грант и се ухили. Еди отстъпи настрани, но остана нащрек, докато те се приближаваха. - Здравейте, дами! Как сте?
Едното момиче като че ли се задушаваше, правеше си вятър с малката си чантичка „Гучи”, докато останалите засипваха Грант с похвали за последния му филм - по-точно за сцената, в който беше облечен единствено с бански костюм.
- Може ли да се снимаме с вас? - попита едната, изваждайки скъп телефон от чантата си.
- Разбира се - отвърна Грант. - Пич, ще ни направиш ли тази услуга? - Еди взе телефона и направи няколко снимки на трите мацки, накачулили актьора. Резултатът като че ли ги задоволи, поблагодариха на Грант, преди да си тръгнат и веднага започнаха да разпращат снимката на приятелките си.
Звездата ги изпрати с поглед, кимайки одобрително, докато ги оглеждаше.
- По дяволите. Трябваше да им взема телефоните, да видя дали няма да искат да отидем в някой клуб…
- Хей! - обади се някой. Те се обърнаха и видяха двама мъже; единият беше облечен с тениска с яка, на около двайсет и няколко години, набит, с обилно намазана с гел коса, а другият, по-дребен и по-невзрачен, надничаше иззад гърба му. - Ти си Грант Торн, нали?
Щом зърна подигравателната усмивка на лицето му, Еди веднага разбра какво ще последва; щяха да обидят клиента му. Мъжът възнамеряваше да впечатли приятеля си и двамата щяха да се сдобият с история, с която да се хвалят по баровете години наред. Еди се приближи до актьора, докато той отговори:
- Да?
- Нищо не става от теб, човече. - Усмивката му се разшири. - Гола вода си. Последния ти филм, „Взривоопасен”… Пълен провал. Свалих си го от един пиратски тракер и мисля, че трябва да ми платиш, че съм го гледал. - На лицето на Грант беше замръзнала фалшива усмивка. - Ще ти кажа и още нещо - продължи мъжът, доволен, че е успял да го раздразни. Вдигна ръка, готов да го мушне в гърдите.
Еди пристъпи напред.
- Свали си ръката, приятел - каза той със спокоен, но леден шас. Тениската се накани да го блъсне, но ръката му застина във въздуха под заплашителния поглед на англичанина.
- Защо, ще ми направиш ли нещо? - попита той.
- Само ако ти го искаш.
По лицето на младежа се изписа несигурност и той отстъпи назад, следван от приятеля си.
- Виж ти, як мъж, а се крие зад бодигарда си - извика той, докато се отдалечаваше. - Смотан си, Торн!
- Педал! - смутолеви приятелят му.
Еди не свали поглед от тях, докато не се отдалечиха на безопасно разстояние от клиента му, след което се обърна към актьора.
- А техните номера искате ли ги?
Грант поклати глава объркано.
- Мили боже, какви хора. Никакво уважение. Благодаря, човече.
- Това ми е работата, г-н Торн - отвърна Еди, свивайки рамене.
- Така е. - Двамата отново тръгнаха по тротоара. - Разбира се щях и сам да се справя с тях. - Еди тихо изсумтя. - Не, пич, наистина! Преди да започна снимките на „Gale Force”, изкарах един курс - нещо като екшън кино-училище? Цяла седмица ни обучаваха да стреляме, да караме бързо и тренирахме Крав Мага11. Жестоко беше.
- Цяла седмица? - вдигна вежди Еди. - Впечатлен съм.
Грант като че ли не забеляза сарказма му.
- Трябва да си добър, за да се задържиш на върха. - Те продължиха да вървят по Пето авеню, като актьорът не спираше да привлича вниманието на околните чак докато стигнаха до Харман. За голямо облекчение на Еди, всички се оказаха почитатели на звездата.
*
- Здрасти! - каза Еди, щом влезе в апартамента. - Как е положението? - повиши глас той, за да надвика звука на телевизора.
Отговори си сам, щом зърна полупразната бутилка вино на масата.
- И по-добре съм била - отвърна Нина.
- Много пиеш - смъмри я той, докато закачаше якето на закачалката. - Защо си надула така телевизора?
- Защото е по-добре да слушам него, отколкото разни плачещи бебета, караниците на семейство Локхърн или надутата до дупка музика на онзи маймуняк от долния етаж. Мразя този апартамент. - Тя притисна крака към гърдите си и облегна брадичката на коленете си. - Мразя тази сграда. Мразя този квартал. Мразя цялото проклето предградие! - Блисвил, Куинс, беше вклинен между магистралата Лонг Айлънд, едно гробище и малка мръсна река, покрай която се издигаха порутени индустриални сгради, и носеше възможно най-неподходящото име на света21.